Ливанецът прие мълчанието за съгласие. Изправи се.
— Значи мога да информирам шефовете си, че вие ще се заемете с тази работа — каза той доволен.
Баидр го погледна.
— Не.
Ясфир зяпна от изненада.
— Не? — повтори той.
Баидр стана от стола си. Очите му бяха приковани в ниския човек.
— Парите ще ви бъдат върнати в понеделник сутринта, щом банките отворят — заяви той. — Ще предадете на вашите хора съжаленията ми, че не съм в състояние да им услужа. Нямам компетенцията да действам така. Убеден съм, че ще намерят други, по-квалифицирани в това отношение хора от мен.
— Казват, че човек често съжалява за прибързаните си решения — рече ливанецът.
— Казват също така — рязко се противопостави Баидр, — че честният човек живее, без да изпитва съжаления. — Той натисна копчето на сигналното устройство, вградено в дигиталния часовник върху бюрото му. Тръгна към вратата.
— Мистър Ал Фей — обади се Ясфир. Баидр се обърна към него.
— Да?
— Преди да започне зимата, ще има воина. — За първи път ливанецът заговори на арабски. — Когато тя свърши, ние ще контролираме Близкия изток. Израел повече няма да съществува, тъй като ние ще поставим света на колене. Старият ред се мени — сред народа се ражда нова сила. Ако сега се присъедините към нас, вие ще бъдете сред победителите.
Баидр не отговори.
— Пясъците на пустинята ще почервенеят от кръвта на враговете ни — добави Ясфир.
— И от нашата собствена — отвърна Баидр. — А когато тя се изчерпи, нищо няма да се е променило. Няколкостотин метра тук, няколкостотин метра там. Ние сме просто пионки в ръцете на великите сили. Русия и Америка няма да позволят на която и да е страна да спечели.
— Те ще бъдат длъжни да се вслушат в гласа ни — настоя Ясфир. — Ние контролираме доставките им на петрол. Ако ги спрем, те ще паднат на колене.
— Само до известна степен — отговори Баидр. — След това ще ни принудят ние да паднем на колене.
На вратата се почука. Баидр отключи и отвори.
— Моля, придружете мистър Ясфир обратно при гостите — нареди Баидр на Каридж. Обърна към ливанеца: — Ако има нещо, с което бихме могли да направим посещението ви по-приятно, ние сме на ваше разположение.
Ясфир го изгледа втренчено. Горчилката от разочарованието се надигаше като жлъчна течност към гърлото му. Но си наложи да се усмихне. Нещата бързо щяха да се променят, щом Баидр открие, че дъщеря му е при тях.
— Хатрак — каза той. — С ваше разрешение.
— Вървете в мир — каза официално на арабски Баидр. Затвори вратата след него, отиде до масата и взе папката. Погледа я малко и я хвърли в кошчето.
Това чисто и просто представляваше заговор да го въвлекат. Никога не са имали намерение да проучат тази папка. Сега вече беше сигурен. Но той знаеше също, че те никога няма да се откажат. Нямаше да се успокоят, докато не принизят света до своето равнище. Ако не успееха, щяха да го разрушат.
Изведнъж се почувства уморен, върна се при бюрото, седна и затвори очи. Видя благородния, искрен поглед на баща си, отправен към него, проникващ чак до същността му. Сцената се беше случила в детството му. Навярно е бил най-много десетгодишен.
Децата играеха на война, а той удряше другарчето си с дървен ятаган и крещеше високо:
— Умри, невернико, умри! В името на Мохамед, умри!
Усети как ятаганът бе изтръгнат от ръцете му и като се обърна, с изненада видя баща си. Другарчето му подсмърчаше и плачеше.
— Защо ме спря? — запита той сърдито. — Ахмад се правеше на евреин.
Баща му коленичи така, че лицата им бяха на едно и също ниво.
— Ти богохулстваше — рече той меко. — Използваше името на Мохамед, за да оправдаеш собствените си действия.
— Не е вярно — отвърна той. — Аз защитавах Пророка.
Баща му поклати глава.
— Ти забравяш, сине мой, че Пророкът, когото ти се опитваш да защитиш с проява на насилие, е познат и под името Пратеник на мира.
Това се случи преди трийсет години, а после други спомени изплуваха в паметта му.
ШЕСТА ГЛАВА
Бетонната писта трептеше в зноя на обедното слънце, а двумоторният самолет ДС–3 кръжеше над летището в края на пустинята и се готвеше за кацане. Щом чу свалянето на колесника, Баидр погледна през илюминатора надолу към земята. В далечния край на полосата чакаха няколко големи черни кадилака, а зад тях, в сянката на няколко палми видя камили и водачите им. Стържещият шум на предкрилките беше знак, че самолетът е в последната фаза преди кацане.