Баидр се извърна с лице към кабината. Стюардесата вече беше седнала със закопчан колан. Срещу него Джабир бе направил същото. Докато самолетът се спускаше плавно над пустинята, той закопча и своя колан.
Пясъкът стремително се движеше под илюминатора, сякаш пилотът имаше намерение да се приземи в пустинята. Тогава зърна под себе си пистата за кацане и когато колелата я докоснаха, самолетът се разтрепери. След миг пилотът удари спирачките и Баидр се почувства като залепнал за седалката. Внезапно налягането изчезна и самолетът се придвижи леко към края на пистата. Шумът от моторите намаля в кабината, стюардесата се изправи и се приближи към него.
Русата американка имаше същата безлична професионална усмивка, която стюардесите си изработват, независимо към коя компания служат. Фактът, че това беше частният самолет на баща му, като че ли не променяше навика й.
— Надявам се, че полетът ви хареса, мистър Ал Фей.
Той кимна.
— Беше приятен, благодаря.
— Летяхме успешно — каза тя. — Само осемдесет и седем минути от Бейрут дотук.
— Много добро време — съгласи се той. Самолетът спря. През прозорците той видя, че лимузините се приближават. От първата кола наскачаха няколко мъже, облечени в своего рода униформи. Всички бяха въоръжени с автомати. Притичаха и заеха определените си места около самолета. Вратите на втората лимузина оставаха затворени. Баидр не виждаше вътре поради тъмните й стъкла. Стълбичката, хваната от четирима работници по пистата, бе избутана до самолета.
Баидр издърпа колана и се изправи. Тръгна към вратата. Джабир го спря с ръка.
— Нека господарят бъде тъй добър да почака за момент.
Баидр кимна и остави слугата да се придвижи към вратата пред него. Вторият пилот беше излязъл от кабината и двамата със стюардесата стояха на изхода. Никой не отваряше. Джабир разтвори сакото си и изпод мишницата си изтегли тежък автоматичен лугер. Издърпа предпазителя и стисна оръжието, готов за стрелба.
На вратата се почука. Едно, две, три. Вторият пилот вдигна ръка. Погледна към Джабир.
— Едно, две — поясни слугата. — Те трябва да отговорят с едно, две, три, четири и тогава слизаме.
Пилотът кимна. Той потропа с юмрук по вратата. Едно, две.
Отговорът беше незабавен и точен. Пилотът освободи заключалката на вратата и тя се отвори. Двама души от охраната бяха вече на върха на подвижната стълба, а още двама стояха в подножието й.
Баидр понечи да се упъти към вратата, но Джабир отново го спря с ръка.
— С ваше позволение, господарю.
Направи една крачка към стълбата и бързо размени няколко думи на арабски с охраната, после се обърна към Баидр и кимна.
Нажежените пари от пустинята лъхнаха младия мъж още преди да стигне до вратата. Баидр излезе на слънцето и примигна от ослепителната светлина. Спусна се надолу по стълбичката и точно в този момент вратата на втората лимузина се отвори и баща му се появи.
Шамир излезе пред охраната и тръгна бавно, за да посрещне Баидр. Беше облечен в мека традиционна роба на пустинен шейх, а гутрата предпазваше главата и врата му от палещите лъчи на слънцето. Баидр изтича към баща си, пое протегнатата му ръка и я притисна към устните си с обичайния жест на уважение.
Шамир се пресегна и изправи главата на сина си. Очите му разучиха лицето на младия мъж за един дълъг миг, после той се наведе, прегърна го и целуна двете му бузи.
— Мархаб. Добре дошъл вкъщи, синко.
— Я халабик. Щастлив съм, че съм си у дома, татко. — Баидр се изпъна. Беше с една глава по-висок от баща си. Шамир вдигна поглед към него.
— Пораснал си, сине — каза той с гордост. — Станал си мъж.
Баидр се усмихна.
— Вече е хиляда деветстотин петдесет и първа, татко. Момчетата растат.
Шамир кимна.
— Ние се гордеем с теб, синко. Гордеем се с постиженията ти в американските колежи, гордеем се с наградите, които ни донесе, гордеем се, че те приеха в знаменития Харвардски университет в Бостън, в Кеймбридж и Масачузетс.
— Аз искам само да нося чест и радост на родителите си — отговори Баидр. Погледна към колата. — Как са майка ми и сестрите ми?
Шамир се усмихна.
— Добре са. Ще ги видиш много скоро. Майка ти с нетърпение те чака вкъщи, а сестрите ти и съпрузите им ще дойдат да вечеряме заедно.
Ако Баидр бе почувствал разочарование, че не бяха го посрещнали на летището, той прекрасно знаеше, че не бива да го показва. Това не бяха Съединените щати, където бе живял през последните пет години. Арабките не се появяват на обществени места, поне уважаваните дами не го правят.
— Жадувам да ги видя — каза той. Бащата хвана ръката му.
— Хайде, да влезем в колата. Там е хладно. Тя е последен модел с климатична инсталация срещу тази непоносима жега.