— Не.
— Нямаше да тръгнеш на това поклонение, ако аз не бях настоявала.
— Не ти беше причината да тръгна. Направих пътешествието заради любовта ни.
— Но ти не вярваше, че поклонението до Мека ще промени нещо — продължи тя. — Спомена ми, че полът на детето се определя при зачатието му.
— Казах ти го, защото съм доктор — потвърди той. — Но също съм и вярващ.
— А ако детето е момиче? — Той не отговори.
— Дали ще се разведеш с мен и ще си вземеш друга жена, както иска твоят чичо, принцът?
Той я хвана за ръката.
— Глупава си, Набила.
Тя вдигна поглед към лицето му, сенки затъмняваха очите й.
— Наближава часът. Започвам да се страхувам.
— Няма от какво да се страхуваш — успокои я той. — Освен това ще родиш син. Не ти ли казах, че тоновете на детето са като на момче?
— Шамир, Шамир — прошепна тя. — Ти би ми казал каквото и да е, само и само да не се тревожа.
Той вдигна ръката й към устните си.
— Обичам те, Набила. Не искам друга съпруга, друга жена. Ако и сега не се сдобием със син, ще ни се роди следващия път.
— За мен няма да има следващ път — обади се тя мрачно. — Баща ти вече е дал дума на принца.
— Ще напуснем страната. Можем да отидем да живеем в Англия. Учил съм там, имам приятели.
— Не, Шамир. Мястото ти е у дома. Нашият народ има нужда от теб. Нещата, които си овладял, вече му помагат. Кой някога си е мечтал, че генераторът, който донесе от Англия, за да осветяваш операционната си, ще сложи началото на електрическа компания и тя ще снабдява със светлина нашата земя?
— И носи богатство на семейството ни — добави той. — Богатство, което не ни е необходимо, тъй като вече си имаме всичко.
— Но ти единствен се грижиш това богатство да се използва за благото на всички, а не само на малцина. Не, Шамир, не трябва да заминаваш. Нашият народ има нужда от теб.
Той мълчеше.
— Трябва да ми обещаеш нещо. — Тя вдигна поглед към очите му. — Ако е момиче, остави ме да умра. Не мога да понеса мисълта, че ще живея без теб.
— Това е от бурята — каза той. — Дължи се на бурята. Няма друго обяснение за подобни налудничави мисли.
Тя сведе клепачи.
— Не се дължи на бурята — прошепна. — Болките вече започнаха.
— Сигурна ли си? — запита той. Според неговите изчисления подраняваше с три седмици.
— Родила съм три деца — промълви тя спокойно. — И затова зная. Първата контракция беше преди около два часа, а последната преди малко, докато гледаше навън бурята.
Мустафа спеше, защитен от вятъра с три одеяла, с които се бе заметнал презглава, а от двете му страни го топлеха камилите. Той сънуваше рай, изпълнен със златиста слънчева светлина и също тъй златисти красиви хурии, с едри гърди и заоблени кореми и бедра. Сънищата му бяха прекрасни, породени от хашиша. Не беше такъв егоист, че да откаже да сподели хашиша, който даваше на камилите, и да ги пусне сами да се разхождат из рая, без той да ги води. Лишени от присъствието му, бедните същества щяха да се изгубят.
Над него бурята бушуваше и навяваше пясък върху одеялата, а вятърът сменяше посоката си. Докато се намираше на прага на рая, една камила се отмести и изведнъж студът прониза старите му кости. Мустафа инстинктивно се примъкна към топлината на животното, но то се отдалечи от него. Той издърпа одеялата върху себе си и се премести към друга камила. Но тя също се отстрани и сега студът го връхлетя от всички страни. Бавно започна да се разбужда.
Камилите трудно се заизправяха на крака. Както обикновено, когато са нервни, те започнаха да ръсят изпражнения, а после да уринират. Една от тях изпръска одеялата му и това напълно го разсъни. Проклинайки ядно, че са го изтръгнали от съня му, той излази, за да избегне горещата киселинна струя.
Надигайки се на четири крака, той надзърна изпод одеялата. Изведнъж дъхът му спря. Откъм стената, която образуваше пясъкът, към него идваше мъж, яхнал магаре. Зад този мъж вървеше друго магаре с празен самар. Ездачът се обърна и погледна към него.
Точно тогава Мустафа извика. Мъжът имаше две глави. Две бледи лица на едно тяло го фиксираха със злите си погледи.
Мустафа скочи на крака. Забравяйки за пясъка, който жулеше лицето му, той побягна към палатката на водача на кервана.
— Ай-ии! Ай-ии! Ангелът на смъртта идва за нас!
Фуад изхвръкна от палатката си като мълния, хвана Мустафа с огромните си ръце, вдигна го във въздуха и го разтърси като дете.
— Млъкни! — изкрещя. — На господаря не са ли му достатъчни грижите, докато жена му ражда, че да слуша бълнуванията ти, плод на упоеното ти от разни треви съзнание?