— Благодаря ти, татко. — Баидр вежливо почака, докато баща му влезе пръв в колата, и го последва.
Един бодигард изтича до колата, затвори вратата подире им, а после седна отпред до шофьора. Останалите от охраната се напъхаха в лимузината пред тях. Докато автомобилите се изтегляха, Баидр забеляза, че камиларите подкараха камилите към самолета, за да вземат багажа и провизиите. Колата напусна летището и зави по асфалтиран път, който водеше към планините, отстоящи на няколко мили. По пътя ги последва ланд ровър, съоръжен с картечница.
Баидр погледна баща си.
— Войната свърши преди много години — мислех, че стражи вече не са необходими.
— Все още има много бандити в планините — обясни баща му.
— Бандити ли?
— Да — каза баща му. — Онези, които минават границата и крадат, изнасилват и убиват. Някои смятат, че са израелски партизани.
— Но тук наблизо няма граница с Израел — отбеляза Баидр.
— Вярно е — отговори възрастният човек. — Допустимо е да са техни наемници. Не можем да си позволим да не бъдем бдителни.
— Някога тези бандити безпокоили ли са те? — запита Баидр.
— Не. Имаме късмет. Но чухме, че са нападали други. — Шамир се усмихна. — Хайде да си говорим за по-приятни неща. Чу ли, че след няколко седмици най-голямата ти сестра чака бебе?
Автомобилите заизкачваха планините. След няколко минути Баидр зърна първата зеленина отстрани на пътя. Кактусите отстъпиха пред ниски иглолистни храсти, после се появиха цветя, тропически растения и трева. Баща му се пресегна, натисна копчето и спусна стъклата. Застоялият, охладен въздух бе издухан и на негово място в колата нахлу свеж аромат.
Баща му дълбоко пое дъх.
— Човекът е направил много изобретения, но никое от тях не може да замени мириса на планинския въздух.
Баидр кимна. Бързо напредваха нагоре в планината. Оттатък билото бе домът им, който гледаше към морето. Мислеше си дали е останал такъв, какъвто го помнеше.
Къщата се показа щом преодоляха хребета и се спуснаха надолу. Гледайки от прозореца си, Баидр зърна белия покрив на къщата под себе си. Беше по-голяма, отколкото си я спомняше. Нови крила бяха пристроени. В далечния край на имението към морето бе изграден голям плувен басейн. Имаше още нещо, което по-рано не съществуваше. Около цялото имение бе издигната висока стена, приблизително на всеки петдесет метра върху нея се извисяваха вишки, пазени от стражи с картечници.
Самата къща бе скрита сред дървета. Баидр отново се обърна към баща си.
— Всички къщи ли са така? Баща му кимна.
— Някои имат още по-силна охрана. Повече от сто души пазят принца в лятната му резиденция.
Баидр не каза нищо. Сигурно нещо не е наред, щом се налагаше хората сами да се превръщат в затворници, за да се чувстват в безопасност. Колата сви в страничен път, който водеше към къщата.
След малко минаха под дърветата, които я забулваха отдалеч и стигнаха до огромни железни порти в стената. Вратите, задвижвани от безшумни електромотори, бавно започнаха да се разтварят. Автомобилите минаха, без да спират. След още четиристотин метра спряха пред огромна бяла къща. Един слуга притича да отвори вратите на колата. Баща му слезе пръв. Баидр го последва.
Вдигна очи към голямото мраморно стълбище, което водеше към вратата. Тя зееше. На прага се появи незабулена жена, само с кърпа на главата, облечена в дълга бяла дреха.
— Мамо! — извика той, изтича нагоре по стъпалата и я прегърна.
Набила погледна сина си, в ъгълчетата на очите й избиха сълзи.
— Прости ми, сине мой — прошепна тя. — Не можах да издържа повече, докато те видя.
Тъй като случаят не беше тържествен и присъстваха само членове на семейството, всички се храниха заедно. При официални случаи мъжете вечеряха сами, а жените след тях или пък въобще не ядяха.
През масата Баидр огледа сестрите си. Фатима беше три години по-голяма от него, с кръгло лице и наедряло от бременността тяло; цъфтеше, седнала гордо до съпруга си.
— Ще бъде момче — заяви тя. — В семейството на Салах се раждат само момчета и всички казват, че приличам на майка му, когато е била бременна с него.
Баща й се изсмя.
— Бабини деветини. В това няма нищо научно, то докато не е открит по-точен начин, нека вярваме, че е така.
— Ще ти даря първия внук — каза нарочно Фатима, гледайки сестра си Навал, чието първо дете беше момиче.
Навал не отговори. Съпругът й Омар, който работеше като доктор в болницата на тъста си, също мълчеше.
— Момче или момиче — обади се Баидр, — такава ще бъде волята на Аллаха.
С това всички се съгласиха. Шамир се изправи и каза: