СЕДМА ГЛАВА
Алайх беше малко селце в планините, на трийсет мили от Бейрут. Там не развиваха индустрия, търговия и селско стопанство. Имаше само една причина, която оправдаваше съществуването му. Удоволствията. От двете страни на главната улица, която минаваше през центъра на селото, бяха подредени ресторанти и кафенета с ориенталски танцьорки и певици от Близкия изток. Това отблъскваше западните туристи и те рядко стъпваха тук. Клиентелата се състоеше от богати шейхове, принцове и бизнесмени, които идваха, за да избягат от строгия морал и скуката на своята среда.
Тук те можеха да се отдават на всичко, което се смяташе за неприемливо у тях. Пиеха алкохол, опитваха храни и удоволствия, които суровите мюсюлмански закони им забраняваха. А вероятно най-важното беше фактът, че тук те оставаха анонимни. Без значение колко си близък с някого, правиш се, че не го познаваш, освен ако той не те заговори.
На следващата сутрин малко след десет часа лимузината на Шамир спря пред най-голямото кафене на улицата. В съответствие с ранга си принц Фейяд бе наел цялото заведение за през нощта. Не му се полагаше да се смесва с обикновената публика. Той беше абсолютен монарх на участък от хиляда квадратни мили, граничещ с четири държави — Ирак, Саудитска Арабия, Сирия и Йордания. Нямаше значение, че неговите владения навлизаха по малко във всяка от тях, тъй като те изпълняваха много важна функция. Тъкмо там представители на тези държави идваха безпрепятствено на сигурно място, за да уредят разногласията и проблемите помежду си. Бабата на Баидр беше сестра на бащата на принц Фейяд и като роднинско на кралската фамилия, семейство Ал Фей беше второто по значение в страната.
Принцът беше предоставил на бащата на Баидр правата за всички комунални услуги. Електрическата и телефонната компании бяха притежание на Шамир, в замяна на което семейството построи училища и болници, където се полагаха безплатни грижи за всеки желаещ. Започнаха богати, а след даренията почти без никакво усилие станаха още по-богати.
За рода беше голямо разочарование, че принцът няма син, на когото да предаде престола. Жени се няколко пъти и изпълни задълженията си. След като поредната съпруга не успяваше да роди желания наследник, той се развеждаше с нея. Сега, вече шейсетгодишен, отдавна беше решил, че ако волята на Аллах е била да няма пряк наследник, той ще се погрижи неговият братовчед да му осигури такъв.
Именно по тази причина преди осемнайсет години Шамир направи поклонението до Мека. Отговорът на молбите му беше раждането на Баидр. Но независимо от обещанието си Фейяд още не беше провъзгласил момчето за свой наследник. Вместо това той настояваше Баидр да получи западно образование, да живее и изучи западния свят. Шамир беше доволен в много отношения. Синът му щеше да стане доктор като него и щяха да работят заедно.
Но принцът имаше различни идеи от неговите. Други можеха да станат доктори. Баидр трябваше да получи образование за по-важни дела — търговия, инвестиции. Само чрез все по-сложни търговски похвати богатството на страната, тоест неговото и на фамилията, щеше да продължава да расте. Той притежаваше обичайното за арабите недоверие към западноевропейците, с които въртеше бизнес: чувстваше, че го смятат за посредствен, почти инфантилен поради липсата му на познания. И тъй, бе решено Баидр да не ходи в Англия и да следва стъпките на баща си, а да се учи в Америка, където бизнесът се смяташе за уважавана професия.
Шамир гледаше с гордост сина си, докато слизаше от лимузината. Облечен бе в традиционни арабски дрехи, гутрата се спускаше върху врата му, а робата прилепваше към високото му сухо тяло — видът му беше представителен. Волевата брадичка, издаденият нос и синьо-черните очи, разположени дълбоко над високите скули, матовата кожа говореха за силата и характера на младия човек. Принцът щеше да бъде доволен. Може би сега той ще обяви Баидр за свой приемник.
Вътрешно помоли Аллах за прошка заради земните си надежди и суета. Достатъчно чудо бе, че насред пустинята го бе дарил със син. Това трябваше да му е достатъчно. Да бъде волята на Аллаха.
Той направи жест към Баидр, който изкачваше след него стъпалата към кафенето. Майордомът на принца беше на вратата с двама въоръжени телохранители. Той позна Шамир. Поклони се и изрече обичайния поздрав:
— Асалаам алейкум.
— Алейкум асалаам — отговори Шамир.
— Негова светлост очаква с голямо нетърпение пристигането на любимия си братовчед — каза майордомът. — Заръча да ви заведа при него веднага щом дойдете. Той е в своя апартамент горе.
Последваха майордома през празното кафене до стълбата в дъното на голямото помещение. В заведението беше тихо. Обикновено заетите келнери сега стояха на групички и клюкарстваха, а музикантите от оркестъра близо до сцената пушеха и си говореха. Певци и танцьорки не се забелязваха. Нищо нямаше да започне, докато принцът не дадеше сигнал.