Апартаментите над кафенето бяха отредени за много специални клиенти и техните гости, които след нощните забавления биха се почувствали твърде уморени, за да се приберат по домовете си, а тук можеха да опитат и други удоволствия, които управата на кафенето им осигуряваше. Майордомът спря пред вратата и почука.
— Кой е? — запита момчешки глас.
— Доктор Ал Фей и синът му са тук, за да видят негова светлост — отговори майордомът.
Вратата бе отворена от младо момче, облечено в копринени риза и панталон. Около очите му имаше силен грим, а на бузите — руж, ноктите му бяха дълги и лакирани.
— Моля, флесте — изфъфли той на английски.
Баидр и баща му пристъпиха напред. Във въздуха се усещаше слаб мирис на хашиш. Стаята беше празна.
— Моля, седнете — каза момчето, сочейки диваните и столовете. Остави ги и отиде в друга стая.
Баща и син се спогледаха безмълвно. Момчето се върна.
— Негофа сфетлост ще дойде след малко. Какфо още мога да напрафя за фас? Нещо сласко? Или пък ласхладително? Имаме и английско уиски, ако предпочитате.
Шамир поклати глава.
— Не, благодарим.
Вратата отново се отвори и се появи принц Фейяд. Беше изцяло облечен в кралските си одежди. Главата му бе заметната с бял муселин. Прекоси стаята до братовчед си.
Шамир и Баидр станаха и направиха обичайните поклони на уважение към своя монарх. Фейяд шеговито тупна прострените ръце на Шамир.
— Така ли се срещат братовчеди, които отдавна не са се виждали? — Той положи длани върху раменете на Шамир, целуна го по двете бузи, после, все още засмян, се обърна към Баидр. — Това ли е малкото момченце, което плачеше, когато отиваше на училище?
Баидр усети, че се изчервява.
— Това беше много отдавна, ваша светлост.
— Не чак толкова — каза принцът и пак се усмихна. — Мисля, че тогава беше шестгодишен.
— Сега е на осемнайсет — обади се Шамир. — И истински мъж, хвала на Аллах.
— Алхамду лилах — откликна принцът. Изгледа Баидр, който се извисяваше е една глава над двамата. — Синът ти е висок. По-висок от всички в твоето семейство, доколкото си спомням.
— Дължи се на начина на хранене, ваше превъзходителство — обясни Шамир. — Храната в Америка е обогатена с витамини и минерали. Младото поколение расте по-високо от родителите си.
— Какви чудеса вършите вие, учените — каза принцът.
— Аллах върши чудесата — отбеляза Шамир. — Ние сме само инструменти в ръцете му.
Принцът кимна.
— Много имаме да си говорим, братовчеде — каза той. — Но това може да почака до сутринта. Тази вечер ще се радваме на удоволствието, че отново сме заедно. — Той плесна с ръце. — Приготвил съм ви апартамент, така че имате възможност да се освежите след пътуването. В среднощ ще се съберем долу в кафенето, където за нас се готви угощение.
Шамир се поклони.
— Извънредно сме благодарни за гостоприемството ти и за любезността.
Младото момче отново се появи.
— Покажи апартаментите на моите братовчеди — изкомандва принцът.
Момчето се поклони.
— С удоволствие, ваше превъзходителство.
Стаята на Баидр бе отделена от тази на баща му с голяма всекидневна. Той остави баща си и отиде в своята спалня, която бе луксозно обзаведена с тежки коприни и атлаз. Диваните бяха отрупани с плюшени възглавници. Щом се озова вътре, на вратата се чу тихо почукване.
— Влез — извика той.
В стаята пристъпи млада прислужничка. Тя наведе глава почтително.
— Мога ли да направя нещо за господаря? — запита тя тихо, извръщайки очи встрани, както му беше редът.
— Нищо не ми идва наум.
— Да приготвя на господаря гореща вана, за да отмине умората от пътуването?
— Няма да е лошо — отвърна той.
— Благодаря, господарю — каза тя и отиде в банята.
Баидр замислено се загледа след нея. Сега знаеше, че си е у дома. В Америка обслужването не беше такова.
Звуците на цимбали и барабани изпълниха кафенето. На малката сцена се завъртя една танцьорка, разноцветните шалове се носеха във въздуха около нея, сребристият метал по сутиена й отразяваше светлините на прожекторите. Компанията на принца наблюдаваше внимателно от маса във форма на подкова, разположена близо до сцената.
Принцът седеше в центъра на масата, Шамир на почетното място от дясната му страна, а Баидр — от лявата. На малки столчета зад принца имаше няколко млади момчета, всички гримирани така грижливо както младежа, който ги бе посрещнал в апартамента му. Зад тях бе изправен майордомът, който следеше обслужването на келнерите и останалата прислуга. Близо до всеки гост бе поставена бутилка с шампанско в кофичка и чашите им бяха непрекъснато доливани. Масата бе отрупана с повече от петдесет вида ордьоври и местни деликатеси. Гостите ядяха с пръсти, а след всяка хапка един слуга внимателно избърсваше ръцете им с топла влажна кърпа. До вратата и около стените стояха дузина души от личната охрана на Фейяд, които не откъсваха очи от принца.