Музиката стигна до кресчендо и за финал танцьорката падна ничком. Принцът пръв изръкопляска. Като по команда келнерите грабнаха бутилките с шампанско от кофичките, коленичиха пред сцената, изтеглиха тапите и ги метнаха високо над главата на танцьорката. Принцът лениво взе една банкнота от купчинката пред себе си, смачка я в шепа и я хвърли на сцената пред танцьорката.
С плавно, грациозно движение тя я взе и я мушна в колана си точно под пъпа. Отново се поклони и усмихвайки се, съблазнително се оттегли гърбом от сцената.
Принцът направи знак на майордома и му прошепна нещо на ухо. Майордомът кимна. Махна на момчетата, седнали зад принца, а после на оркестъра да засвири отново.
При първите звуци на музиката на сцената излязоха четири момичета и започнаха да танцуват. Постепенно светлините помръкнаха, докато залата потъна в почти пълна тъмнина, нарушавана само от малките сини прожектори, които следваха танцьорките. Музиката ставаше все по-бърза, прожекторите губеха по някоя танцьорка, а после я откриваха в момент, когато се извиваше още по-възбуждащо отпреди. Танцът продължи повече от петнайсет минути. Накрая момичетата сякаш в екстаз налягаха на сцената и светлините изгаснаха.
За кратко в залата беше тихо и тогава за първи път принцът започна да ръкопляска ентусиазирано. Танцьорките — все още на пода — се заизправяха на крака. Баидр гледаше в недоумение. На сцената не бяха по-раншните танцьорки. На местата им се оказаха момчетата, дотогава седели зад принца.
Този път принцът не мачкаше банкнотите. Хвърляше парите с шепи към сцената, докато гърмяха тапите на шампанското.
Баидр погледна баща си. Лицето на Шамир беше безизразно. Чудеше се какво ли си мисли баща му за тази вечер. Банкнотите, които принцът така безгрижно мяташе към танцьорите, бяха от по сто лири — повече, отколкото един среден работник, получаваше годишно.
Принцът се втренчи в Баидр и проговори на френски:
— Хубаво е, прекрасно, нали? — Баидр впи очи в неговите. Те бяха зорки и преценяващи.
— Да. — Той се поколеба за момент и попита също на френски: — Всички ли са педерасти?
Принцът кимна.
— Харесват ли ти? Избери си някого да си направиш удоволствието.
Баидр все още се взираше в очите възрастния мъж. Поклати глава.
— Благодаря, не. Без мен. Предпочитам жени.
Принцът се изсмя високо и се обърна към Шамир.
— Синът ти е хубавец и има здрави вкусове — каза. — Съвсем по американски.
Шамир погледна сина си и се усмихна гордо. Баидр се досети, че е издържал успешно първия тест на принца.
Беше пет часът сутринта и зората се разпукваше над планините, когато Баидр пожела на баща си лека нощ и отиде в спалнята си. Завесите бяха спуснати и в стаята беше тъмно. Протегна ръка, за да включи осветлението.
Друга ръка го спря. Гласът на жената беше нежен и в него се долавяше лек египетски акцент.
— Ще запалим свещи, ваша светлост.
Докато тя се отдалечаваше от него, слаб мирис на мускус стигна до ноздрите му. Той застана неподвижно в тъмнината, опитвайки се да разгледа жената, но не виждаше нищо, докато не драсна клечката кибрит и тя заблещука. Тъмни очи под гъсти мигли му се усмихнаха и тя се обърна към свещта.
Меката жълта светлина заля стаята. В лицето на жената той разпозна една от танцьорките, които бяха на сцената по-рано вечерта. Единствената промяна в костюма й беше сутиенът. Гърдите й вече не бяха в сребристи метални чашки. Вместо това бяха покрити с прозрачен копринен плат, през който ясно се виждаха тъмните зърна. Тя отново се усмихна.
— Приготвила съм топла вана в случай, че ваше превъзходителство се чувства уморен.
Той не отговори.
Тя плесна с ръце. Още две жени изникнаха от ъглите на стаята, където стояха в мрака. Те бяха по-леко облечени и от първата. Извънредно тънки воали обгръщаха гърдите им и падаха върху краката им от ханша надолу. Докато пристъпваха към Баидр, минаха покрай светлината и той ясно видя очертанията на голите им тела и обезкосмените им лонни възвишения. Само долната част на лицата им беше прикрита с фереджета.