Първата жена отново плесна с ръце и още една жена се появи от далечен ъгъл. Тя пусна грамофон и тихата музика изпълни стаята. С ритъма новодошлата започна леко да се полюшва.
Две жени го хванаха за ръцете и го поведоха към леглото. С леки и бързи движения го съблякоха. Той все тъй не продумваше.
Първата запали цигара и му я подаде. Той дръпна. Слабият сладникаво-пикантен мирис на хашиш се носеше към ноздрите му и той почувства как го облива топлина. Всмукна още веднъж дълбоко и й върна цигарата.
Погледна я.
— Как се казваш?
— Надя, ваша светлост — отговори тя, покланяйки се.
Той й се усмихна, усещайки как в него се надига сексуално желание. Изпъна се на леглото.
— Трябва ли да се къпем? — запита той. Тя се засмя.
— Както предпочете ваша светлост.
Той се взря в тях. Усети хашиша в слабините си. Погледна надолу към фалоса си — дълъг, източен и твърд, а после вдигна очи към първата жена.
— Искам ви всичките — каза.
ОСМА ГЛАВА
Събуди се от слънчевата светлина, която заливаше стаята, а Джабир стоеше до леглото му с чаша горещо турско кафе, от което се вдигаше пара. Отпи една глътка. Опари му устата.
— Кое време е? — запита той.
— Пладне е, господарю — отговори слугата. Баидр се озърна. Не знаеше кога са си отишли жените. Последният му спомен беше за стихийна плетеница от топли тела. Беше легнал странично.
Едната натри цялото му тяло с някакво мазило и после всичките започнаха да го изблизват — ануса му, тестисите, зърната на гърдите, фалоса, корема му, докато желанието му стана толкова силно, че най-накрая течността избликна от него като изтощаващ гейзер.
Баидр сръбна още една глътка от врялото кафе и поклати глава.
— Баща ми буден ли е?
— Да, господарю. Заедно с принца е и двамата ви чакат за закуска.
Пийна още от кафето и се надигна от леглото.
— Кажи им, че ще взема душ и веднага идвам.
Пусна студена вода, после гореща, после пак студена. След миг се разсъни. Опипа с пръсти брадата си и реши, че може да се обръсне по-късно. На излизане от банята Джабир му подаде риза и панталон.
Когато влезе в стаята, принцът и баща му все още седяха около масата за закуска. Майордомът тъкмо отнасяше използваните чинии.
Баидр целуна баща си, после ръката на принца. След жеста, с който емирът го подкани да се разположи, той седна.
— Ще искаш ли нещо за ядене? — запита любезно принцът.
— Не, благодаря — отвърна Баидр. Би било неучтиво да яде, след като те са свършили.
— Тогава кафе — каза принцът.
Икономът се забърза да напълни чашата му. Баидр го опита. Беше гъсто и сладко. Чакаше тихо, изпълнен с уважение. Въпреки че пердетата бяха спуснати и в стаята не проникваше слънчева светлина, принцът беше със слънчеви очила, от които очите му не се виждаха. Той изчака докато Баидр остави чашата си.
— Баща ти и аз обсъждахме бъдещето ти.
Баидр наведе глава.
— Аз съм ваш слуга. Принцът се усмихна.
— На първо място ти си мой братовчед, от моята кръв. — Баидр мълчеше. Не трябваше да отговаря.
— Светът бързо се мени — каза принцът. — От раждането ти се случиха много неща. И според тора плановете ни трябва да се променят. — Той рязко плесна с ръце.
Икономът се оттегли от стаята и тихо затвори вратата след себе си. Останаха сами.
Принцът изчака малко. Гласът му се сниши до шепот.
— Знаеш, че винаги съм гледал на теб като на свой наследник и вярвах, че някой ден ти ще заемеш мястото ми, за да ръководиш нашата страна.
Баидр погледна баща си. Лицето на Шамир не издаваше нищо. Отново се обърна към принца.
— Но времената се промениха — продължи емирът. — Има други, много по-важни неща, пред които сме изправени. Под пясъка на пустинята на целия Близък изток приливът на бъдещето тече и обещава богатства, каквито не сме сънували. Изворът на това богатство е петролът — източник на енергия за съвременния индустриализиран западен свят. А нашата малка държава е разположена над най-големите петролни залежи, които съществуват.
Той спря да си поеме дъх, вдигна чашата с кафе до устните си, за да опита топлата сладка течност.
— През последния месец сключих договори с няколко американски, британски и европейски компании да разработят находището. За правата на експлоатация те се съгласиха да ни платят десет милиона долара. Ако се открие петрол, ще получаваме от тях допълнителни суми за всеки кладенец, както и възнаграждение за петрола, който се изнася. Ангажираха се и да изградят рафинерии, а също и да подпомогнат развитието на страната. В това е заложено много, но все пак не съм спокоен.