— Не разбирам — каза Баидр. Всъщност той разбираше. По тази причина го бяха изпратили да изучи методите на западния свят.
— Смятам, че ти е ясно — продължи рязко емирът. — Но нека продължа мисълта си. Въпреки че светът отхвърли империализма и колониализма като начин на живот, съществуват други начини да се поробят една държава и нейния народ. Като бъдат направени икономически зависими. Нямам намерение да позволя на Запада да постигне това, но ако го оставим да плати за нашето развитие, това ще е благоприятно за плана ми.
Баидр кимна. У него се зароди ново уважение към принца. Зад всичките му странни привички си личеше, че е мислещ човек.
— Как бих могъл да помогна? — запита той. — Аз съм на вашите заповеди.
Принцът погледна Шамир и одобрително поклати глава. Шамир се усмихна. Принцът отново се обърна към Баидр:
— Имам нужда от човек, който да проникне в западния свят и да вземе тези богатства, които те така скъпернически ни отпускат, да ги използва по западен начин, за да придобие още повече богатства. И ако ти се заемеш с тази задача, за която си обучен и ще получиш още по-солидна подготовка, обещавам, че първородният ти син ще стане мой наследник и следващ принц.
— Не са ми необходими обещания от моя повелител — каза Баидр. — С радост ще изпълня неговите желания.
Емирът се изправи и прегърна Баидр.
— И собственият ми син не би могъл да стори повече за мен.
— Благодаря на ваше превъзходителство за доверието. Моля се само премъдрият Аллах да прецени, че това начинание е подходящо и да ме направи достоен за него.
— Ще стане според волята на Аллаха — каза принцът. Той се върна на мястото си. — Ще се върнеш в Америка, за да учиш. Само че сега образованието ти ще бъде в ръцете на някои хора, които ми бяха препоръчани от американските петролни компании. Няма да посещаваш обикновени училища. Ще се специализираш и ще завършиш образованието си след три години.
Баидр кимна.
— Разбирам.
— Остава ни още само едно нещо, което трябва да уредим — продължи принцът. — Сватбата ти.
Баидр го гледаше изненадан. Това не беше очаквал.
— Сватбата ми ли? — повтори той. Принцът се усмихна.
— Не бива да се изненадваш. Според сведенията, които получих за изминалата нощ, ти би трябвало да ме дариш с много синове.
Баидр мълчеше.
— Баща ти и аз обсъдихме въпроса много внимателно и след като поразсъждавахме, ти избрахме булка, с която твърде ще се гордееш. Тя е млада и красива и произхожда от едно от най-добрите семейства в Ливан. Нарича се Мариам Риад, дъщеря е на известния банкер Мохамед Риад.
— Аз познавам девойката — допълни бързо баща му. — Наистина е много красива. И много благочестива.
Баидр се взря в баща си.
— На колко години е?
— На шестнайсет — отговори Шамир. — Въпреки че никога не е била в чужбина, е високообразована. В момента учи в Американския девически колеж в Бейрут.
— Шестнайсет е рано за женитба.
Емирът се разсмя.
— Аз добре съм преценил. Вероятно в Америка момиче на шестнайсет е младо. Но по нашите земи то е зряло за брак.
По обратния път към Бейрут Баидр мълчеше в колата. Чак когато приближиха града, Шамир го заговори.
— Какво има, сине?
— Нищо, татко.
— Разочарован ли си, че няма да наследиш принца?
— Не.
— Значи е мисълта за предстоящата ти сватба?
Баидр се поколеба.
— Аз дори не познавам момичето. Преди днешния следобед не бях чувал за нея.
Шамир го погледна.
— Смятам, че те разбирам. Чудиш се защо правим всичко възможно да те образоваме по западния начин на живот, а когато става дума за сватбата ти, постъпваме според нашия обичай? Това ли е?
— Мисля, че е това. В Америка поне първо се запознаваш с момичето и преценявате дали се харесвате.
— И тук се случва да е така, синко — каза тихо Шамир. — Но ние не сме обикновени хора. Нашите отговорности надхвърлят личните ни чувства.
— Но ти и мама сте се познавали, преди да се ожените. Всъщност израснали сте заедно.
Шамир се засмя.
— Вярно е. Но женитбата ни е била уговорена още докато сме били деца. Ние бяхме в течение и то ни сближи още повече.
— Ти би ли се оженил за някоя друга, ако е било уговорено? След като си наясно, че обичаш мама?
Шамир помисли малко, а после кимна.
— Да. Нямаше да ми е приятно, но не бих имал избор. Човек трябва да прави каквото се налага. Такава е волята на Аллаха.
Баидр погледна баща си и въздъхна. Волята на Аллах. Отнасяше се за всичко. Човек почти няма избор.
— Бих искал да видя момичето — каза той.
— Вече е уредено — отговори Шамир. — Поканихме семейството й да прекара уикенда с нас в планината. Пристигат вдругиден.