Внезапна мисъл осени Баидр.
— Ти си знаел отдавна, нали?
— Не отдавна — отвърна баща му. — Едва миналата седмица принцът ми съобщи решението си.
— Мама осведомена ли е?
— Да.
— Одобрява ли?
— Женитбата ли? Да.
— Ти като че ли се колебаеш — отбеляза Баидр.
— Майка ти винаги е мечтала да станеш принц — разсмя се Шамир. — Жените не всякога са практични.
— Ти също ли беше разочарован, татко?
Шамир впери очи в очите на сина си.
— Не. — Спомни си нощта, когато синът му се роди. — Ти винаги си бил и ще си останеш моят принц.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Както повечето ливанки Мариам Риад беше ниска, не повече от метър и петдесет и два и имаше големи тъмни очи. Носеше черната си коса по последна парижка мода, вдигната на главата си, което създаваше илюзия за по-висок ръст.
Кожата й беше бледоматова. Мариам имаше склонност към напълняване, но непрекъснато се бореше с нея чрез диети за голямо разочарование на родителите си, които предпочитаха закръглени арабки. Говореше свободно френски, английски с неудоволствие, мразеше да посещава Американския девически колеж и непрекъснато натякваше на родителите си, че е трябвало да отиде в швейцарско или френско училище като децата на другите заможни семейства.
На това недоволство баща й противопоставяше един отговор. Момичетата не се нуждаят от образование, защото след като се омъжат, ще гледат само къща и деца. С горчивина гледаше как братята й заминаваха да учат в чужбина, докато тя оставаше вкъщи, без дори да й се разрешава свободата, на която се радваха многото й приятелки от колежа. След часовете тя беше длъжна да се прибира направо у дома, не й позволяваха срещи и не можеше да излиза, освен ако не е придружавана от някого, и то със съгласието на баща си.
В лимузината по пътя към дома на Баидр баща й я оглеждаше доволен.
— Е, дъще — каза той тежко в своя стил — сигурно разбираш защо родителите ти се грижиха за тебе така. Вероятно сега ще ни оцениш по-добре.
Тя извърна глава от прозореца.
— Да, татко — потвърди покорно.
— Смяташ ли, че щеше да бъдеш избрана за тази женитба от самия принц, ако не беше учила в чужди училища? — запита той. — Не — отговори си сам. — Той търсеше истинска арабка, а не някоя покварена от чуждото влияние.
Тя хвърли поглед на майка си, която мълчеше. Майка й никога не говореше в присъствието на баща й.
— Да, татко — повтори тя.
— Сега искам да си припомниш доброто възпитание — продължи баща й. — Най-вече, дръж се с уважение и благоприличие. И никакви от онези лекомислени обноски, които си научила от приятелките си в колежа.
— Да, татко — отегчено каза тя за трети път.
— Тази женитба ще бъде най-важната за държавата — поясни баща й. — Всички знаят, че първородният ти син ще стане наследник на принца.
Тя стрелна баща си с крайчеца на окото си.
— А ако имам само момичета?
Баща й се стресна.
— Ти ще имаш синове! — извика той, като че ли искаше да й внуши, че така ще бъде. — Чуваш ли ме? Ще имаш синове!
— Ако Аллах позволи — продума тя и скришом се усмихна.
— Да бъде Неговата воля — каза майка й автоматично.
— Такава е волята на Аллаха — заяви той убедено. — Иначе защо Той уреди тази женитба?
Мариам бе дълбоко впечатлена от това, което видя, докато колата минаваше през портите на голямото имение. Баща й, който беше сред най-богатите хора в Бейрут в сравнение с Шамир бе направо скромен. Тук имаше безброй слуги и стражи. Тя като че попадаше в съвсем различен свят.
Поради важността на събитието семейството бе облечено в традиционно облекло, но в куфарите си всички носеха дрехи по последна парижка мода. С тях щяха да се нагласят за тържествената вечеря.
— Сложи фереджето си — каза майка й, когато колата спря и един слуга се приближи, за да отвори вратата.
Мариам бързо покри лицето си така, че се виждаха само очите й. Поглеждайки нагоре към стълбите, тя видя, че доктор Ал Фей слиза към тях. Едно стъпало зад него вървеше Баидр. Дъхът й спря. Те също носеха традиционно облекло и нещо в държането на годеника й говореше за пустинен произход. Само истински шейх можеше да изглежда така.
Баща й излезе от колата. Шамир се приближи към него с протегнати ръце.
— Ахлан, Ахлан.
— Ахлан фикум. — Двамата мъже се прегърнаха и целунаха по двете бузи.
Шамир се обърна и представи сина си. Баидр направи движение с ръка в израз на покорство и уважение, поздравявайки бъдещия си тъст с добре дошъл. Сетне протегна ръка по западен обичай.
Здрависаха се и застанаха гърбом към колата. Мисис Риад излезе и Шамир я приветства. След малко слезе и Мариам.