Баща й я заведе при доктора.
— Спомняш ли си доктор Ал Фей?
Тя вдигна поглед за миг, после сведе очи, както се полагаше. Кимна и се поклони почтително. Шамир пое ръката й.
— Дете мое — каза той. — Бъди добре дошла. Нека нашият дом стане завинаги твой.
— Благодаря — прошепна тя. — Да бъде волята на Аллаха.
Шамир направи знак и Баидр се приближи. Тя скромно сведе очи надолу, така че видя само върховете на обувките му под развяващата се джелаба.
— Мариам — обърна се той към нея, — да ти представя моя син Баидр — бъдещия ти съпруг.
Тя се поклони, преди да погледне нагоре, и след това вдигна глава. За момент се стъписа. Никой не й беше казвал, че очите му са сини. Сърцето й се разтуптя и тя почувства как се изчервява под фереджето. Много неща не й бяха казали за него. Толкова висок. И толкова красив. Тя сведе поглед и едва чу думите му за добре дошла, тъй като учестените удари на сърцето й кънтяха в ушите й. За пръв път в живота си беше искрено благодарна на родителите си, че не я бяха изпратили да учи в чужбина. Влюби се безнадеждно.
Вечерята беше строго официална. Шамир бе поръчал френският готвач да дойде от дома им в Бейрут, за да я приготви. Вместо обичайните ливански мезета, ордьоврите бяха пастет от гъши дроб и едрозърнест ирански хайвер. На мястото на традиционния мулукиех, заек с ориз, основните ястия бяха петел, задушен с вино, и овнешки бут. Десертите обаче бяха типични — баклава и още двайсетина други видове сладки баници.
По време на цялата вечеря сервираха шампанско — единственото изключение от мюсюлманския закон. Жените — с дълги парижки рокли, а мъжете — в смокинги водеха обикновен, учтив разговор, докато двете семейства се опознаят.
Към края на вечерята мистър Риад се изправи на крака.
— Ако ми е позволено — заяви той много важно, — бих искал да предложа тост за нашия изискан домакин, прекрасния доктор Ал Фей. Дано Аллах излее върху него и семейството му своята благодат.
Той вдигна чаша и пийна от шампанското.
— И още един тост — добави бързо, все още държейки чашата си. Усмихна се към Баидр. — За моят бъдещ зет, когото вече смятам за свой син, и за моята дъщеря. Дано Аллах благослови съюза им с много синове.
Всички се засмяха, а Мариам усети, че се изчервява. Не посмя да погледне Баидр, който седеше срещу нея на масата. Баща й продължи:
— И въпреки че между нашите семейства не е възниквал въпросът за зестрата, аз не бих искал да пренебрегвам този древен и почитан обичай. Как другояче човек би могъл да покаже привързаността към дъщеря си и високата оценка за нейния съпруг?
Шамир се изправи, възразявайки.
— Не, Мохамед, фактът, че ни даряваш дъщеря си, е достатъчно богатство.
— Мили мой докторе — банкерът се усмихна, отхвърляйки протеста му. — Би ли ми отказал това просто удоволствие?
— Разбира се, че не. — Шамир отново седна.
— Сине мой — каза Риад, обръщайки се към Баидр. — В деня на вашата сватба в моята банка в Бейрут ще бъде открита сметка на твое име, възлизаща на един милион ливански лири. Парите са твои, за да правиш каквото с тях каквото желаеш.
Преди да стане и да благодари на бъдещия си тъст, Баидр хвърли поглед към Мариам през масата. Лицето й беше пламнало и тя не вдигаше очи. Той се обърна към банкера.
— Уважавани татко — започна бавно, — нека Аллах бъде свидетел на щедростта и добротата ти. Има само още едно нещо, за което бих искал да те помоля, и то е да ме удостоиш с твоите напътствия, за да мога мъдро да използвам подаръка ти.
— Ще ги имаш — отговори бързо Мохамед. Беше доволен. Всичко се развиваше според плановете му. Беше сигурен, че тази сметка щеше да бъде едва началото на бизнеса, който неговата банка щеше да осъществява с фамилията Ал Фей.
Шамир се надигна. Вечерята бе свършила. Той погледна Баидр.
— Би било добре да покажеш градината на годеницата си — каза той, — а в това време ние ще отидем в библиотеката, за да отдъхнем.
Баидр кимна, заобиколи масата и държа стола на Мариам, докато тя се изправяше. Усмихна й се.
— Те като че ли искат да се отърват от нас.
Тя направи знак на съгласие. Той я хвана за ръка и двамата се запътиха към вратата за градината.
Докато излизаха, мисис Риад се извърна към Набила.
— Нали са красива двойка? — запита тя.
Докато стигнаха басейна в края на градината, никой от тях не продума. Тогава заговориха почти едновременно.
Мариам млъкна. Отрони:
— Съжалявам.
— Моя е грешката — каза бързо Баидр. — Какво искаше да кажеш?
— Нищо важно — махна с ръка тя. — А ти какво се канеше да кажеш?
Засмяха се, всеки се чувстваше неловко от другия. Той я погледна.