— Чудех се какво ли си мислиш. За това, че ще се женим.
Тя сведе очи. Не отвърна.
— Не е нужно да ми отговаряш — рече той припряно. — Не беше честно от моя страна. Нямаш голям избор, нали?
Тя вдигна поглед.
— А ти?
Той на свой ред не отговори. Ровеше из джобовете си и извади пакет цигари. Поднесе й го.
— Пушиш ли?
Тя поклати глава.
Той запали и всмукна дълбоко. Изпускаше дима бавно.
— Малко старомодно е, не смяташ ли?
— Да.
— Докато бях в Америка, почти бях забравил как е тук.
— Винаги съм искала да отида в чужбина — каза тя. — Но баща ми не ме пускаше. Хареса ли ти там?
— Да. Там хората се държат по-просто. Почти винаги знаеш какво мислят.
Тя се поколеба.
— Там имал ли си приятелка?
— Не интимна. Но съм се срещал с много момичета. А ти?
— Баща ми е много строг. Почти не ми позволяваха да излизам. Дори се стигна до голяма разправия, когато поисках да отида в колежа.
Двамата отново млъкнаха. Той гледаше горящия край на цигарата си. Този път тя проговори първа.
— Имаш сини очи.
— Да — рече той. — Баща ми казва, че това се среща в рода от времето на свещените войни. Оттогава в семейството сегиз-тогиз се появяват сини очи.
Тя се извърна и се взря в морето. Промълви съвсем тихо:
— Сигурно за теб съм голямо разочарование след всички момичета, които си срещал на Запад.
— Не е вярно — бързо възрази той. — Никога не съм ги приемал насериозно. Те са твърде празноглави. Не са като нас.
— Но все пак те са красиви. И високи.
— Мариам — каза той. Тя се обърна към него. — Ти също си много красива.
— Така ли? — запита тя. — Наистина ли го мислиш?
— Да, мисля го. — Той я хвана за ръката. — Все още ли ти се иска да отидеш в чужбина?
— Да.
Той се усмихна.
— Тогава ще прекараме медения си месец в Европа.
Точно тъй и направиха. Ожениха се в края на юли, а месец август пътуваха из Европа. Когато през септември Баидр върна Мариам обратно в Бейрут и я остави, за да продължи образованието си в Америка, тя вече беше бременна.
ДЕСЕТА ГЛАВА
След вечеря танците на горната палуба се подновиха. Както обикновено, щом храната беше сервирана, Баидр изчезна. Имаше навика да върши работата си, докато всички се хранеха и когато свършеха, той отново излизаше и се присъединяваше към гостите. Така никой не усещаше отсъствието му.
Джордана се седна на една маса и се разположи така, че да забележи появата на Баидр в салона. Той все още й се струваше особен, дори след деветгодишен брак. В него имаше нещо, което не разбираше. Понякога изпитваше чувството, че въобще не се интересува от нея, но той изневиделица я хващаше натясно и тя осъзнаваше, че кажи-речи е прозрачна за него.
Както тази вечер. Тя забеляза кутийката от „Ван Клееф“ върху възглавницата си, но по някаква необяснима причина, която дори на нея не й бе известна, реши да се направи, че не я е видяла. Вероятно основанието беше, че не бе способна да извини непрекъснатите му заминавания и връщания, придружени с пореден подарък. За разлика от отношението си към американците, с които по-рано бе общувала, на него тя не можеше да вмени вина. Той си беше такъв и нямаше да се промени. Реагираше прямо и остро. В душата му дивакът вилнееше в тъмнината.
Но собствената й реакция я изненада. В насилието му имаше нещо успокоително. Тя сякаш беше дете, което предизвиква някой от родителите си да го накаже, за да се увери в любовта му. По този начин греховете й се опрощаваха и тя си мислеше как отново да спечели вниманието му. Щом той затръшна вратата след себе си, тя се изправи и се погледна в огледалото. Отпечатъкът от ръката му се червенееше върху страната й. Натисна копчето, повика секретарката си, поиска лед й остана в стаята си около час, притискайки ледената торбичка към лицето си, докато подутината изчезна.
Тъкмо тогава реши как да се облече. Щеше да бъде като мюсюлманка, щом той предпочиташе така. Съпруга, хурия, робиня. Нали това Аллах обещава отвъд портите на рая?
Вдигна чаша шампанско до устните си, наблюдавайки вратата на салона. Баидр още не беше излязъл.
— Джордана, скъпа — изливаше възторга си един глас в ухото й. — Танцът ти беше великолепен.
Тя се обърна и разпозна гласа.
— Мара — извика и поднесе страната си за обичайната целувка. — Ти си повече от любезна.
— Не, скъпа — каза бързо принцесата. — Вярно е. Беше най-еротичният танц, който някога съм виждала. Ако бях мъж, щях да те обладая на място. — Засмя се и добави: — Всъщност аз пак бих могла.
Джордана се разсмя заедно с нея.
— Това беше най-големият комплимент, Мара.