— Всички филми започват със сценарий.
— Вие сте писали сценариите за другите си филми. Бихте ли се заели и с този?
— Бих го написал, ако бях по-осведомен, но се страхувам, че нямам достатъчно познания.
— Ако получите помощта, от която се нуждаете, тогава бихте ли размислили?
— Стига да съм сигурен, че когато сценарият бъде завършен, по него ще се снима филм.
— А ако аз гарантирам, че филмът ще бъде направен?
Винсънт погледна Баидр и дълбоко си пое дъх. Ако даде съгласието си, а после филмът бъде изоставен, в кинопроизводството с него ще е свършено. Евреите ще се погрижат за това. Но ако го направи, и то успешно, дори те ще го представят в киносалоните си. Тях не ги интересуваше какъв е филмът, стига да носи пари в касата.
— Аз съм скъпчия — каза той. — Не се давам евтино.
— Това вече го зная, мистър Винсънт. Дали хонорар от един милион долара плюс процент от печалбата ще е малко?
Музиката, която се носеше от високоговорителите беше бавна и романтична, а дансингът се пълнеше, когато Жак взе чашата с шампанско от ръката й, постави я върху масата и поведе Джордана. Усмихваше й се.
— Дълго чаках точно такава музика, за да ви поканя на танц.
Джордана почувства, че шампанското я замайва. Усмихна му се и тя.
— Чудесно.
Той я притегли към себе си.
— Вие, американците. Само толкова ли можете да кажете? Чудесно.
Тя вдигна поглед към лицето му.
— Американци ли? Аз не съм американка. По роклята ми не си ли личи?
— Не говорете — каза той. — Просто танцувайте. — Придърпа главата й на рамото си, а с другата си ръка притисна ханша й плътно към себе си. Движеше се много бавно в ритъм с музиката, за да усети тя надигащата се в него възбуда.
След малко погледна надолу към нея. Очите й бяха затворени. Той отпусна ръката, с която я държеше, измести я към перилото така че никой да не види какво правят и започна да трие дланта й о твърдия си като скала член.
— Имам копчета на панталона — прошепна, — а не цип. Разкопчай ги.
Тя го зяпна с широко отворени очи.
— Вие сте луд! — промълви. — Хората ни наблюдават!
— Никой не ни гледа! — нареждаше той ядосано. — Ние сме с гръб към тях. След твоя танц мастурбирах вече два пъти. Този път трябва да те почувствам!
Все още вперила поглед в очите му, пръстите й напипаха копчетата и ги освободиха. Той не носеше гащета и фалосът му изпълни ръката й. Притисна главата й към гърдите си, така че тя да гледа надолу.
— Изтегли го! — изкомандва той.
Дланта й обхващаше не повече от една трета от цялата му дължина. В приглушената светлина тя виждаше лъскавата червена главичка, която се издигаше над кожичката. Усети, че влагата намокря дланта й.
— По-бързо!
Тя вече не чуваше музиката. Единственият ритъм беше този на ръката й, която се движеше назад-напред, напред-назад по цялата му дължина.
— Сега! — измърмори той. — През парапета в морето! — Той го извади напред.
Вперила поглед надолу тя видя струята сперма, която бликаше от потрепващия пенис. След това свърши. Вдигна очи към лицето му.
— Благодаря — каза той усмихнат. Извади кърпичка от вътрешния си джоб. — Изтрий си ръцете.
Тя взе кърпичката, разтърка я в дланта си и му я върна.
Той поклати глава.
— Изсуши и мен.
Тя го избърса и той прибра члена си в панталона.
— Можеш да хвърлиш кърпичката — каза. Кърпичката падна в морето и те тръгнаха към претъпкания дансинг.
— Трябва отново да те видя — прошепна той. — Къде мога да ти се обадя?
— Ти няма да ме търсиш. Аз ще ти позвъня.
— Аз съм в „Мартинез“. Ще се обадиш ли? Обещаваш ли?
Тя кимна. Музиката секна точно когато тя видя, че Баидр, следван от Юсеф и американския режисьор, се приближават към върха на стълбата.
— Съпругът ми — промълви. Понечи да се отдалечи от него, но той я държеше здраво за ръка.
— Утре? — попита той тихо.
— Да! — Тя изтегли ръката си и през дансинга си проправи път към Баидр. Лицето й беше зачервено и тя се чувстваше превъзбудена, все едно, че току-що беше пушила хашиш.
— Скъпи! — възкликна тя. — Какво прекрасно парти за рождения ми ден. Дали някога бих могла да ти се отблагодаря?
ЕДИНАЙСЕТА ГЛАВА
Минаваше среднощ и на Лайла й доскуча в стаята. Застана на прозореца с изглед към Кроазет. В топлата вечер тълпите все още сновяха назад-напред. Светлините на рекламите по централните островчета все още препоръчваха филмите, които щяха да бъдат показани по време на предстоящия фестивал и във въздуха се усещаше оживено, весело настроение.
Извърна се от прозореца. Стигаше й толкова. Трябваше да излезе и да се разтъпче, иначе щеше да полудее. Взе джинсовото яке и ключа и се измъкна в коридора. Чакайки асансьора, се облече. Когато се озова извън сградата, изглеждаше също като останалите млади жени, които се разхождаха нощта по джинси и ризи.