Насочи се към „Карлтон“, спря, купи си сладолед на ъгъла на улица Канада, после пресече платното откъм страната на плажа, където имаше по-малко навалица. Седна върху наклонения бетонен парапет около еспланадата срещу хотела и започна да наблюдава хората, които влизаха и излизаха от него.
Свърши сладоледа, изяде сладката фунийка до последната трошичка и след това си изблиза ръцете. Чу шум от моторница и се обърна, за да погледне.
Голяма рива спираше на пристана на „Карлтон“.
Беше празна, с изключение на двама униформени моряка с бели тениски и дочени панталони. Единият от тях скочи на кея и завърза въжето за едно колче. След миг другият моряк се изкатери до него. Двамата застанаха безгрижно, пушеха и си говореха.
Погледът й се плъзна покрай моторницата. Яхтата на баща й беше хвърлила котва на няколкостотин метра от залива. Светлините на горната палуба, където беше забавата, блещукаха в нощта. До брега слабо достигаше музика. Тя извади цигара и я запали.
Отново се обърна към хотела. Там нищо не се случваше. Дръпна от цигарата. Една малка кола откъм Кроазет забави и спря срещу нея. Шофьорът се наведе през седалката, свали стъклото и й извика нещо.
Не чу какво й каза, но знаеше какво иска. Поклати глава презрително, изправи се и се обърна с гръб към него. В отговор шофьорът натисна клаксона и отмина, с трясък включвайки на скорост.
Импулсивно се спусна надолу по стъпалата към брега и се отправи към вълнолома. Моряците заостриха вниманието си автоматично, но като я видяха, се отпуснаха и продължиха да пушат. Гледаха я как се приближава.
Тя спря в горната част на кея и впери очи в тях. Мълчеше.
— Добър вечер — извика й високият моряк.
— Добър вечер — отговори. Разглеждаше ривата. Беше голямата, добре оборудвана с радиотелефон и стереоуредба. Не се съмняваше, че е на баща й. Той умираше за всякакви американски играчки.
— Няма ли работа тази вечер? — закачливо попита по-ниският моряк на френски.
Тя не му обърна внимание. Високият се засмя.
— Слез тук долу — каза. — Ще ти платим по десет франка за по едно бързо чукане.
Тя се втренчи в него и насмешливо запита, посочвайки към яхтата.
— Какво става? Много скъпи ли са ви момичетата там?
Високият моряк беше непоколебим.
— Двайсет франка от всеки. Това е най-многото.
Тя му се усмихна.
— За теб може и без пари, ако ме отведеш ей там.
Двамата моряци се спогледаха, а после се обърнаха към нея.
— Не можем — каза високият.
— Страхувате се да не си загубите службата ли? — присмя им се тя. — Какво толкова важно става там?
— Рожден ден на съпругата на шефа — шейх Ал Фей — обясни по-дребният.
Тя закачливо разкопча джинсовото си яке и го остави отворено. Сложи ръце под едрите си гърди и ги задържа така, че да ги видят.
— Погледнете тези цици — каза тя. — Как би ви се отразило по едно от тези сладурчета в устата?
Те поклатиха глави почти тъжно.
— Двайсет и пет франка — отсече накрая високият.
— Съжалявам — рече тя. — Бързо закопча копчетата. Понечи да ги загърби. — Изпуснахте шанса си.
— Утре — викна високият след нея. — Ела на старото пристанище. Тогава ще те вземем.
— Утре няма да съм тук.
— Почакай! — нададе възглас високият. Бързо каза на другия нещо, което тя не успя да чуе, а после се обърна към нея. — Окей. Отиваме, ще обиколим яхтата и се връщаме. Съгласна ли си?
— Съгласна. — Тя слезе долу до вълнолома, а по-високият моряк скочи в лодката. Ревът на мотора изпълни нощта. Ниският протегна ръка, за да й помогне да се качи. Тя пристъпи вътре без неговата подкрепа, отиде към задната част и седна.
Ниският моряк освободи въжето и се метна в движещата се моторница. Извъртя се към нея.
— По-добре ела напред. Тук отзад пръските ще те намокрят.
Тя му се усмихна.
— Не ме е грижа — каза. — Обичам водата.
Докато ривата набираше скорост, той дойде и се настани до нея. Пресегна се и разкопча две копчета на блузата й. Мазолестата му ръка грубо хвана гърдата й.
— Страхотни — възхити се той. — Фантастични.
— Защо бързаш толкова? — запита тя. — Има много време.
Той се наведе и впи лакомата си уста в зърното й. Зъбите му стръвно хапеха кожата й. Тя го отблъсна.
— Почакай — каза сърдито. — Като свърши пътуването.
Той я загледа, а лицето му почервеня. Тя му се усмихна нежно.
— Няма да те излъжа, не се безпокой. — Свали якето си и му го подаде. — За гаранция можеш да го държиш.