Той стоеше, държеше якето, глупаво втренчен в нея.
— Каква игра играеш?
Преди тя да отговори, радиотелефонът иззвъня. По-високият моряк го вдигна. Някакъв глас ядосано изпука. Морякът затвори и ги погледна, докато обръщаше лодката в широка дъга.
— Трябва да се върнем на пристанището — съобщи той. — Капитанът ни е ядосан. Там някакви хора чакат да ги отведем на яхтата.
— По дяволите! — възкликна ниският. Върна й якето. — Облечи се!
— Казах ти, че не биваше да го правим — рече високият.
— Мамка му! — изръмжа по-ниският.
Лайла безмълвно закопча якето. Взря се към пристанището, където някакви хора стояха, облечени в натруфени вечерни дрехи. Морякът изгаси мотора и лодката се залюля към кея.
С един скок, хванал въжето в ръка, дребният моряк се озова върху кея и го завърза. По-високият остана в моторницата.
Бяха двама мъже и две жени. С любопитство я изгледаха, докато тя излизаше от лодката, но не продумаха. Тя се изкачи на горната част на кея, преди да се извърне. Ниският моряк с пресилено внимание помагаше на дамите да се качат на ривата. Изведнъж вдигна очи към нея.
— Такъв е животът — извика му тя отгоре усмихната.
Мъжете бяха вече в моторницата, започна бавно да се отдалечава. По-високият моряк скочи в лодката и отново се обърна към Лайла. Засмя се и разпери ръце с типично галски жест на безпомощност.
Лайла тръгна по кея към брега, когато той внезапно изникна изпод сенките на вилите.
— Какво ти става? — извика той. — Да не си полудяла? Можеше да издадеш всичко!
Тя се стресна.
— Не те видях да слизаш от лодката.
— Когато отидох в апартамента и установих, че те няма — продължи Али Ясфир, — за малко да си загубя ума. Знаеш, че не биваше да излизаш от стаята.
— Доскуча ми — обясни Лайла.
— А, така значи, доскучало ти — повтори той саркастично. — Затова си излязла и щеше да се повозиш на моторницата?
Тя го гледаше.
— А защо не? — запита тя. — Кой има по-голямо право на това? Все пак тя е на баща ми.
Четири часът сутринта минаваше, когато последните гости се качиха на лодките, за да се приберат на брега. Джордана пожелаваше лека нощ на принцеса Мара и Жак, когато Юсеф прекоси палубата и стигна до Баидр, който стоеше сам.
— Да задържа ли момичетата? — запита той, сочейки към двете актриси до Винсънт.
Баидр поклати глава.
— Искате ли да остана на яхтата?
— Не. Ще ти се обадя сутринта в хотела.
— Окей. — Юсеф се усмихна. — Лека нощ.
— Лека нощ.
Когато Джордана се извърна от стълбичката, Баидр беше изчезнал. Тя бавно влезе в салона. Един стюард се приближи.
— Да направя ли нещо за мадам?
— Нищо, благодаря — отвърна тя. — Между другото, виждал ли си мистър Ал Фей?
— Вярвам, че се е прибрал в стаята си, мадам — каза стюардът и излезе от салона.
По коридора тя стигна до своята спалня. Светеше само лампата отстрани на леглото, нощницата и пеньоарът й бяха приготвени. Тя бавно се съблече. Изведнъж се почувства сломена и изтощена. Мястото на лицето, където я беше ударил, отново я заболя.
Отиде в банята, отвори шкафчето с лекарства и извади бурканче с перкодан. Налапа две таблетки и ги преглътна с вода. Погледна се в огледалото. Мислеше да свали грима си, но за това бяха необходими много усилия.
Върна се в спалнята и облече нощницата. Мушна се в леглото уморено и след като изгаси лампата, се отпусна върху възглавниците. Светлина проникваше изпод вратата на неговата стая. Той беше още буден. Спусна клепачи и болката започна да се успокоява. Беше почти заспала, когато внезапно вратата се открехна. Тя отвори очи.
Баидр застана в рамката на вратата, напълно облечен. Задълго не продума.
— Искам утре децата да са на яхтата в девет сутринта — заяви накрая.
— Добре, Баидр — каза тя. — Ще се погрижа. Ще бъде хубаво. Отдавна не сме прекарвали заедно с децата.
Гласът му беше студен и равен.
— Говорех за синовете си, а не за теб.
Тя млъкна.
— Ще се приберем в неделя.
— Дотогава не можете да отидете до Капри и да се върнете.
— Няма да ходим до Капри. В понеделник рано сутрин трябва да съм в Женева. Ще отидем само до Сен Тропе и Поркрол.
Той затвори вратата след себе си и стаята отново потъна в тъмнина. Тя погледна светещия циферблат на часовника върху нощната си масичка. Беше почти пет.
Пресегна се за цигара и я запали. Твърде късно е да заспива тук, ако трябва да доведе децата на яхтата в девет часа. Уморено запали лампата и натисна копчето, за да извика прислужницата си.
Можеше сега да се облече и да отиде във вилата. В седем часа децата щяха да са будни. Щеше да се наспи, когато заминат.