ДВАНАЙСЕТА ГЛАВА
Майкъл Винсънт влезе в трапезарията на хотела. Очите му бяха подпухнали от липса на сън, а и от злоупотреба с уиски, бяха му се появили бръчки. В утринната слънчева светлина се озърна за Юсеф. Откри го на маса близо до прозореца.
Юсеф беше гладко обръснат. Очите му бяха бистри. На масата до кафето му лежеше бинокъл.
— Добро утро — усмихна се той.
— Добрутро — измърмори Винсънт, сядайки. Примигна. — Как го правите? Сигурно е било шест часът, когато си легнахте. Едва девет и половина е и свиквате съвещание.
— Когато шефът е наоколо, никой не спи — каза Юсеф. Взе бинокъла и го подаде на режисьора. — Вижте сам. Вече е навън с водни ски.
Винсънт погледна през бинокъла, нагласяйки фокуса, докато яхтата се видя ясно. Наблюдаваше как ривата плува в залива. Зад нея беше Баидр, хванал се за въже за теглене с една ръка, а с другата придържаше малко момченце, седнало на раменете му.
— Кое е момчето? — запита Винсънт.
— По-малкият син на шефа, Шамир — отговори Юсеф. — На четири години е и е кръстен на дядо си. По-големият — принц Мохамед — е на ски оттатък ривата зад баща си. Той е на десет години.
Винсънт, който следеше Баидр, не беше забелязал втората моторница. Той пренагласи бинокъла и се загледа в момчето. Десетгодишният Мохамед беше истинско копие на баща си — слаб и силен — и също се държеше за въжето с една ръка.
— Принц Мохамед ли? — запита той. — Да не би Баидр да е…
— Не — бързо отвърна Юсеф. — Баидр е първи братовчед на принц Фейяд, царуващият принц в момента. Тъй като той няма мъжка рожба, е определил синът на Баидр да наследи трона.
— Впечатляващо — отбеляза Винсънт. Свали бинокъла, тъй като келнерът се приближи до масата. — Не е ли много рано да си поръчам водка с доматен сок?
— Не и тук — Юсеф се усмихна. — Водка с доматен сок.
Келнерът кимна и изчезна. Юсеф се наведе към режисьора.
— Извинявайте, че ви обезпокоих толкова рано, но шефът се обади тази сутрин — налага се да замина с него за няколко дни, та реших, че е важно да сключим сделката.
— Смятам, че всичко беше съгласувано снощи — каза Винсънт.
Келнерът се върна с питието. Юсеф изчака той да си тръгне и Винсънт да отпие първата си глътка.
— Почти всичко — каза той меко. — Освен комисионната за агента.
— Аз нямам агент — бързо го прекъсна Винсънт. — Винаги водя преговорите сам.
— Този път имате — продължи Юсеф. — Разбирате ли, въпрос на обичай. А ние сме велик народ с обичаи.
Винсънт започваше да разбира, но искаше да го чуе от Юсеф.
— И кой е моят агент?
— Най-големият ви поклонник — рече Юсеф учтиво. — Човекът, който ви предложи за тази работа. Аз.
Винсънт замълча за миг, после пак отпи от водката. Усети как ума му се прояснява.
— Обичайните десет процента ли? — запита той.
Юсеф поклати глава, все още усмихвайки се.
— Така е според западния обичай. Според нашия е трийсет процента.
— Трийсет процента? — Тонът на Винсънт изразяваше изумление. — Това е нечувано.
— Не е нечестно, като се има предвид хонорарът за филма. Един милион долара е нечувана сума. По една случайност зная, че е пет пъти повече от онова, което сте взели за последния си филм. А вие нямаше да получите предложението, ако аз не знаех, че филмът е отдавнашна мечта на Баидр и че той би трябвало да се обърне към вас, за да осигури участието ви.
Винсънт изучаваше лицето на Юсеф. Арабинът все още се усмихваше, но очите му бяха съвсем сериозни.
— Петнайсет процента — предложи той.
— Аз имам много разходи — каза Юсеф. Разпери ръце, за да изрази съжаление. — Но вие сте мой приятел. Няма да се пазаря с вас. Двайсет и пет процента.
— Какви разходи? — полюбопитства Винсънт. — Мислех, че работите за Баидр. Той не ви ли плаща щедро?
— Достатъчно за добро съществуване. Но човек трябва да мисли за бъдещето. Имам голямо семейство, което издържам, а трябва да отделям някой и друг долар настрана.
Винсънт започна да рови из джобовете си за цигари. Юсеф го изпревари. Отвори златна табакера И я поднесе на режисьора.
— Красива табакера — отбеляза Винсънт, вземайки цигара.
Юсеф се усмихна. Постави я на масата пред режисьора.
— Ваша е.
Винсънт го зяпна от изненада. Въобще не разбираше този човек.
— Тя е от чисто злато. Не може да ми я подарявате току-така.
— Защо не? Нали я харесахте?
— Това още не е достатъчна причина — запротестира Винсънт.
— Вие имате свои закони, ние имаме наши. Да правиш подарък е един вид благословия.
Винсънт поклати глава примирително.
— Окей. Двайсет процента.