Юсеф се усмихна и протегна ръка.
— Съгласен.
Стиснаха си ръцете. Винсънт сложи цигарата в устата си, а Юсеф я запали със златна запалка „Дюпон“. Винсънт дръпна от цигарата, после се засмя.
— Не смея да се възхитя от запалката ви, иначе и нея ще ми подарите.
Юсеф се усмихна.
— Бързо свиквате с нашите обичаи.
— Налага ми се — отговори Винсънт, — ако ще снимам този филм.
— Съвсем вярно — отбеляза сериозно Юсеф. — Ще работим много тясно по филма и когато бъде готов, смятам, че ще успея да ви покажа как двамата можем да натрупаме доста пари.
Винсънт вдигна чашата си и отпи.
— По какъв начин? — запита.
— Сумите, които ще ви поискат да платите за обслужване и за материали, ще бъдат много по-големи, отколкото ако ги поискат от мен — каза Юсеф. — Заедно ние ще спестим на шефа много пари, а в същото време ще открием разумни облаги за усърдието си.
— Ще го запомня — каза Винсънт. — Вероятно ще ви се обаждам доста често.
— На ваше разположение съм.
Винсънт хвърли поглед през масата.
— Кога смятате, че договорът ще е готов за подпис?
— След около седмица. Ще го съставят в Лос Анжелис, а ние тук ще го получим по телекса.
— Защо в Лос Анжелис? В Париж няма ли добри адвокати?
— Естествено, че има, но вие трябва да разберете шефа. Той винаги иска най-доброто. А най-добрите филмови адвокати са в Холивуд. — Погледна часовника си. — Трябва да тръгвам — каза. — Закъснявам. Шефът иска да взема момичетата и да ги заведа на яхтата.
Винсънт се изправи заедно с него. Беше озадачен.
— Момичетата ли? А мисис Ал Фей няма ли да се възпротиви?
— Мисис Ал Фей реши да остане във вилата, за да даде на шефа възможност да прекара повече време със синовете си.
Стиснаха си ръцете и Юсеф излезе във фоайето. Колко много имаше да учи за тези хора. Не бяха така семпли както изглеждаха на пръв поглед. Келнерът дойде и той си поръча още една водка с доматен сок. Би могъл да започне деня както трябва.
Когато излезе от ресторанта, актрисите и Патрик чакаха във фоайето с багажа си. Юсеф нареди на Ели хората му да занесат багажа до кея и да го предадат на борда на ривата.
— Вие вървете напред — каза им той. — Ще ви настигна след минутка. Трябва да се обадя по телефона.
Изкачи се на малката площадка с телефоните и набра номера на Жак в „Мартинез“. Телефонът звъня десет пъти, докато се обади сънлив глас.
— Аз съм, Юсеф — рече. — Събудих ли те?
— Да — гласът на Жак беше кисел.
— Шефът ме накара да отида с него на яхтата за няколко дни. Тръгвам сега. Исках да зная дали стана работата с нея.
— Тя трябва да ми се обади.
— Мислиш ли, че ще се обади?
— Не знам. Не беше трудно да я накарам да ме изцеди.
— Тогава ще ти се обади — доволен каза Юсеф. — Първата стъпка, за да го пъхнеш между краката й, е да го сложиш в ръцете й.
— Кога ще се върнеш? — запита Жак.
— В неделя вечер. Шефът заминава за Женева през нощта. Ако дотогава не ти се е обадила, аз ще дам вечеря в чест на американския режисьор и пак ще я видиш.
— Няма да има нужда да идвам отново с принцеса Мара, нали? — попита Жак. — Не мога да понасям тази жена.
— Не. Този път ще дойдеш сам. — Юсеф излезе от кабината и връчи на телефонистката няколко франка бакшиш. Потърси табакерата в джоба си, после си спомни, че я подари. Изруга се, след това се усмихна, докато слизаше по стъпалата към улицата. Сделката не беше лоша. Тристадоларовата табакера му спечели последните пет процента. А петдесет хиляди долара не е сума за пренебрегване.
Тя стоеше до прозореца и гледаше морето, когато той влезе в стаята й.
— Готов ли е багажът? — запита той.
— Да — отговори тя, без да се обръща към него.
— Яхтата на баща ми отплува.
Той се приближи до прозореца и надзърна. Яхтата се обръщаше и се отправяше в открито море по посока на Естерел. Небето и водата бяха в един и същ син цвят, а слънцето светеше ярко.
— Днес ще бъде топло — отбеляза той. Тя не го погледна.
— Той караше водни ски със синовете си.
— С братята ти ли?
В гласа й имаше злоба.
— Те не са ми братя! Негови синове са. — Извърна се обратно към стаята. — Някой ден ще го разбере.
Али Ясфир мълчеше и я гледаше как прекосява стаята и потъва във фотьойла до леглото. Тя запали цигара. Не можеше да проумее колко много прилича на баща си. Слабото силно тяло не беше на майка й. Както повечето арабки, майка й беше пълна.
— Спомням си, че когато бях малка, той ни взимаше със сестра ми и карахме водни ски с него. Беше много добър и за нас беше голямо удоволствие. А след като се разведе с майка ми — нищо. Дори не е дошъл да ни види. Изхвърли ни като стари обувки.