Независимо от всичко Али откри, че защитава Баидр.
— Баща ти имаше нужда от синове. А майка ти не беше в състояние да му роди повече деца.
— Всички мъже сте еднакви. Може би някой ден ще разберете, че ние не сме просто същества, създадени за ваше удобство — каза Лайла презрително. — Дори сега жените работят повече за каузата отколкото мъжете.
По този въпрос той не искаше да спори с нея. Не беше негова работа. Трябваше да я заведе в Бейрут и оттам в планините — в тренировъчния лагер. Там щеше да спори колкото си иска. Натисна копчето за носача.
— С кой самолет ще летим? — запита тя.
— До Рим с Ер Франс, а после — с МЕА до Бейрут.
— Колко неприятно — каза тя. Изправи се, отиде до прозореца и се взря навън. — Чудя се какво ли ще си помисли баща ми, ако разбере, че съм била тук?
ТРИНАЙСЕТА ГЛАВА
Баидр погледна ръчния си часовник.
— Имаме четири часа, докато отворят борсата в Ню Йорк — каза той.
— Така че нямаме достатъчно време да рефинансираме десет милиона лири стерлинги, мосю Ал Фей — отбеляза швейцарският банкер Брьон.
— А е твърде късно, за да анулираме поръчките.
Джон Стърлинг-Джоунс — британският му съдружник кимна в знак на съгласие.
— Няма да е възможно. Предлагам да преосмислите положението си, мистър Ал Фей.
Дик Каридж наблюдаваше шефа си от далечния ъгъл на стаята. Баидр не промени израза на лицето си, макар че знаеше какво му предлага британският банкер. Съвсем лесно беше да вдигне телефона и да съобщи на Абу Саад, че е съгласен с новото им предложение. Но направеше ли го, те щяха да имат власт над него. А той нямаше намерение да го позволи. Не и след всичките години, за които бе изградил независимостта си. Сега никой не можеше да го купи. Дори неговият царуващ принц.
— Решението ми остава непроменено, мистър Стърлинг-Джоунс — каза тихо Баидр. — Нямам намерение да влизам в оръжейния бизнес. Ако желаех, щях да го сторя преди години.
Англичанинът не отговори. Баидр се обърна към швейцареца.
— Колко мога да покрия оттук? — запита той. Швейцарецът погледна към бюрото си.
— Имате свободен балансов кредит от пет милиона лири, мистър Ал Фей.
— А заемен кредит?
— При сегашните обстоятелства ли? — запита швейцарецът.
Баидр кимна.
— Никакъв — осведоми го той. — Освен ако не промените решението си. Тогава, естествено, ще можете да теглите всякакви суми каквито поискате.
Баидр се усмихна. Банкерите винаги са едни и същи.
— Ако желаех, нямаше да се нуждая от вашите пари, мосю Брьон. — Той бръкна в джоба си и извади чекова книжка: — Бихте ли ми услужили с писалката?
— Разбира се, мистър Фай. — Швейцарецът му я подаде с претенциозен жест.
Баидр опря книжката в ъгъла на бюрото и бързо попълни чек. Подаде го на банкера обратно с писалката.
Банкерът взе чека.
— Мосю Ал Фей, — каза той изненадано, — ако изплатим този чек за пет милиона долара, сметката ви ще се изпразни.
Баидр се изправи.
— Точно така, мосю Брьон. Можете да я закриете. До един час ще чакам в хотела си копие от трансферното авизо до банката ми в Ню Йорк. — Той тръгна към вратата. — До обяд ще получите и инструкции за това как да разполагате със сметките на другите гаранти, които са под мой контрол. Надявам се, че ще отделите същото внимание на закриването на тези сметки, каквото отделихте при отварянето им.
— Мосю Ал Фей! — Гласът на банкера се извиси до писък. — Никой никога не е теглил от банката четирийсет милиона лири в един ден.
— Сега някой ги изтегли — Баидр се усмихна и направи знак на Каридж, който го последва през вратата. Поеха към улицата.
Почти бяха стигнали изхода, когато Стърлинг-Джоунс ги настигна.
— Мистър Ал Фей!
Баидр се извърна да го погледне.
— Да, мистър Стърлинг-Джоунс?
В бързината си англичанинът започна да заеква.
— Мосю Брьон и аз преразгледахме положението ви. Какви банкери сме, ако не отпуснем заем на един толкова стар и ценен клиент? Ще имате заема от пет милиона лири.
— Десет милиона. Не виждам причина да харча от собствените си пари.
Англичанинът се вторачи в него за момент, но после, кимна.
— Десет милиона лири.
— Много добре, мистър Стърлинг-Джоунс. — Обърна се към Дик: — Ти се върни с мистър Стърлинг-Джоунс и прибери чека, който току-що им дадох. Аз отивам на събранието на „Арамко“, ще ме намериш там.
— Да, сър.
Баидр кимна учтиво на банкера и без да се сбогува, излезе на тротоара, където го чакаше лимузината. Шофьорът скочи от мястото си, за да му отвори вратата.
Баидр се разположи на удобната седалка и въздъхна с облекчение. Банкерите не знаеха, че всичко беше блъф. Нямаше начин да закрие сметките на попечителите, без да има съгласието на шефовете. Но чекът за пет милиона долара ги накара да забравят тази подробност.