Скромната вечеря на Юсеф беше за двайсет души в „Ла Бон Оберж“ насред пътя между Кан и Ница. Като домакиня тя седеше начело на масата, а Винсънт — почетният гост — от дясната й страна. Юсеф беше от лявата. След като Баидр не присъстваше, мястото на отсрещния край на масата остана знаменателно празно. По средата между две хубави жени се бе разположил Жак — русото жиголо, което принцеса Мара й представи вечерта на рождения й ден. Без да иска, тя се чудеше с коя ли от двете е.
Вечерята, поръчана от Юсеф, беше изключителна. Непрекъснато сервираха бутилки „Дом Периньон“. Още от първата глътка тя усети, че виното ще я хване. Но тази вечер не я беше грижа. Майкъл Винсънт беше блестящ мъж, макар че не пиеше друго освен уиски, но беше американец, с когото си разказваха вицове, които никой от присъстващите на масата не би схванал докрай.
Насред вечерята тя установи, че Жак непрекъснато я следи. Всеки път, щом се взреше в сътрапезниците си, очите му се опитваха да уловят погледа й. Но седяха твърде далеч един от друг, за да влязат в разговор.
Юсеф предложи след вечерята да отидат на дискотека, за да се забавляват. Тогава тя вече беше достатъчно пийнала и си помисли, че идеята е прекрасна. Обожаваше танците. Пиеха уиски почти час, когато вдигна поглед и съзря Жак, изправен пред нея.
Той се поклони почти официално.
— Може ли да танцуваме?
Тя се заслуша в музиката, бурно парче на Ролинг Стоунс. Погледна Винсънт.
— Извинете ме — каза.
Той кимна и се обърна да говори с Юсеф, седнал от другата му страна. Тя затанцува още преди да стигне до дансинга.
Жак се обърна с лице към нея и започна да танцува. За миг тя го изгледа критично. Действително рокът не беше в стила на французите. Танцуваше със сковани бедни движения, които у французин минаваха за студени. По-добре би сторил, ако се придържаше само към балните танци. Но скоро забрави за него и потъна в собствения си ритъм. Гласът му се извиси над музиката.
— Казахте, че ще ми се обадите. Тя вдигна очи към него.
— Така ли?
— Да.
— Не си спомням — призна. Наистина не помнеше.
— Лъжете — рече той обвинително.
Без да продума, тя се врътна и тръгна към масата. Той я хвана за ръката и я дръпна назад.
— Простете — заяви искрено. — Моля ви танцувайте с мен. — Тя се втренчи в него за миг, а след това се остави той да я отведе обратно на дансинга. Музиката се смени от рок на балада. Той я прегърна и притисна здраво към себе си.
— През последните три дни не бях в състояние нито да ям, нито да спя — довери й той.
Тя беше сдържана.
— Нямам нужда от жиголо.
— Аз би трябвало да зная по-добре от всички — каза той. — Такава красавица като вас. Искам ви за себе си.
Тя го изгледа скептично. Той я притисна, за да почувства колко е твърд.
— Усещате ли колко много ви искам? — запита. Тя затвори очи и отпусна глава на рамото му.
Позволи си да изпита удоволствие от натиска му. Алкохолното замайване прие оптимистичен оттенък. Може би той все пак казваше истината.
Това, което не успя да забележи, беше усмивката, която си размениха Жак и Юсеф.
Грубата памучна материя в цвят каки на безформената униформа, състояща се от риза и панталон, дращеше кожата й, докато вървеше след петте други нови жени към помещението на командващия офицер. Коравите кожени ботуши тропаха тежко по дървения под. Жълтата светлина на газените лампи хвърляше мъждиви отблясъци в стаята.
Командващият офицер седеше до масата в далечния край на стаята, от двете й страни се бяха разположили униформени войници. Тя изучаваше някакъв лист върху масата и не вдигна поглед, докато те не спряха пред нея.
— Мирно! — изръмжа сержантът.
— Ан-наср! Победа! — извикаха те, както ги учеха от първата вечер още щом пристигнаха преди няколко дни.
Когато изпъна раменете си назад, Лайла почувства как сутиенът здраво притисна гърдите й. Сутиенът също беше ушит от груб памучен плат. Тя гледаше право напред.
Командващият офицер бавно се изправи. Лайла забеляза, че пагоните на блузата й имаха звезди, равнозначни на чин полковник. Жената ги огледа за малко, а после с изненадващо силен глас внезапно извика:
— Идбах ал-баду!
— Убий врага! — изкрещяха в отговор.
Тя кимна, а на устните й се появи сянка на усмивка на одобрение.
— Свободно — обяви с по-нормален тон.
Грубият памучен плат зашумя, когато жените заеха по-непринудена стойка. Командващият офицер заобиколи бюрото и застана пред него.
— От името на Братството на палестинските борци за свобода ви приветствам с включването ви в нашата свещена война. В борбата, с която ще освободим нашите народи от оковите на Израел и от робството на империализма. Сигурна съм, че всяка от вас е направила много жертви, за да дойде тук, отделила се е от любимите си, отлъчила се е от всички близки, но аз мога да ви обещая едно. В края на борбата е свободата, която е по-велика от всичко. По тази причина вашата борба едва започва. Вие сте призвани да правите още по-големи жертви. Може да се наложи да отдадете честта, тялото си, дори живота си, за да спечелим свободата, към която се стремим. Тъй като ние ще победим.