Бен Езра го погледна въпросително.
— Връщаме се от поклонение в Мека и бурята ни свари тук. И ние като вас искахме детето ни да се роди у дома, но това вече не е възможно. Родилната дейност започна три седмици по-рано. — Шамир направи изразителен жест. — Пътищата на Аллах са неизбродими. Ако не бяхме ходили в Мека да го молим за син, ако вие не искахте детето ви да се роди в обетованата земя, нямаше да се срещнем.
— Благодаря на Всевишния, че си тук — каза Бен Езра. — Дано Той да те дари със сина, за който се молиш.
— Благодаря ти — отговори Шамир. — Дано Аллах бди над жена ти и детето ти.
Той напусна помещението, оградено от платнища, които разделяха стаите, а Бен Езра се обърна към жена си и започна да притиска мократа кърпичка към устните й.
В часа преди зазоряване бурята стигна върховата си точка. Извън палатката вятърът фучеше като екот от далечна канонада, а пясъкът шибаше стените на палатката като градушка, сипеща се от разгневено небе. Тъкмо по това време Набила крещеше от болки и страх.
— Детето в мен е мъртво. Вече не усещам движенията му.
— Шт — нежно се обади Шамир. — Всичко е наред.
Набила го хвана за ръката. В гласа й се долавяше отчаяние.
— Шамир, моля те. Помни обещанието си. Остави ме да умра.
Той отправи очи към нея, а сълзите замъглиха погледа му.
— Обичам те, Набила. Ти ще живееш и ще ми дариш син — Той пипаше бързо, толкова чевръсто, че тя не усети как той намери вената и вкара иглата, а когато морфинът й подейства, изпита само сладостта от изчезването на болката.
Той уморено се изправи. От два часа не можеше да чуе със стетоскопа тоновете на детето. Междувременно болките на Набила се усилваха, а разкритието беше много малко.
— Айда — обърна се той към прислужницата. — Извикай водача на кервана. Ще имам нужда от него, за да извадя детето. Но преди да влезе в палатката, нека старателно да се измие.
Тя кимна и панически излезе от стаята. Върху чисто бяло платно до леглото Шамир светкавично започна да реди инструментите. Изведнъж Набила потрепери и от нея шурна кръв. Имаше нещо сериозно — кръвоизливът беше обилен. Наедрялото й тяло сякаш искаше да изтласка детето навън. Но Шамир не можеше да напипа главата на бебето. Сега вече знаеше от какво идва затруднението. Плацентата блокираше изхода на матката.
Петното върху чаршафите се уголемяваше, а Шамир работеше трескаво и с нарастващ страх. Ръката му навлезе в Набила и разшири шийката на матката, за да издърпа плацентата. След като отстрани кървавата тъкан, той пукна мехура, придвижи бебето надолу и го издърпа от тялото й. Бързо отряза пъпната връв и отново се втренчи в Набила. За момент затаи дъх, а след това изпусна облекчена въздишка, тъй като кървенето бе спряло. Сега за пръв път отправи очи към детето.
Бебето бе момиче и беше мъртво. Разбра дори без да го докосва. Очите му се наляха със сълзи, когато се обърна и погледна Набила. Сега вече тя никога нямаше да му роди син. Нито пък друго дете. Щеше да я пази да не забременее, тъй като опасността за нея щеше да е твърде голяма. Обзе го отчаяние. Вероятно тя беше права. Смъртта сякаш беше за предпочитане.
— Докторе! — Бен Езра беше застанал при завесата, която служеше за врата.
Шамир се взря в евреина със замъглен поглед. Не можеше да говори.
— Жена ми, докторе — гласът на Бен Езра беше уплашен. — Спря да диша!
По рефлекс Шамир грабна лекарската си чанта. Отново извърна очи към Набила. Морфинът беше свършил добра работа. Тя спеше спокойно. Той припряно влезе в другото помещение.
Коленичи над притихналата жена, търсейки пулса й. Не чу никакъв звук. Незабавно приготви една инжекция адреналин и я вкара направо в сърцето на жената. Със сила разтвори устата й и се опита да вдъхне малко въздух в дробовете й. Не постигна никакъв резултат. Най-накрая се обърна към мъжа.
— Съжалявам.
Бен Езра се беше вторачил в него.
— Не може да е умряла — каза той. — Забелязах, че коремът й се движи.
Шамир сведе поглед към жената. Бен Езра беше прав. Коремът на жената се надигаше и отпускаше.
— Детето! — възкликна Шамир. Бръкна в чантата си и извади скалпел.
— Какво правиш? — запита Бен Езра.
— Детето — обясни Шамир. — Не е късно да го спасим.
Шамир нямаше време да разтваря дрехата на жената. Ловко я разряза. Разкри се коремът й, посинял по краищата и надут.
— Сега си затвори очите, не гледай — каза Шамир.
Бен Езра постъпи както му бе наредено. Шамир бързо направи разрез. Тънката кожа като че се разпука. Шамир разтвори корема и след секунда държеше детето в ръцете си. Чевръсто отряза пъпната връв и я завърза. Две резки шляпвания по дупето на детето и писъкът на здравото бебе изпълни палатката. Погледна бащата.