— Алфред Р. Уейгрин — полковник от американската армия.
Цивилният с едноредния костюм:
— Робърт Л. Харис — от Държавния департамент на Съединените Щати.
Мъжът със смачканото спортно яке:
— Сам Смит — от американска компания за водопроводни части.
Сержантът дори и не понечи да се усмихне при това абсурдно прикритие на агент на ЦРУ. Той отметна имената върху листа и даде на всекиго по една жълта пластмасова лична карта, които те закачиха на ревера си. Натисна сигнално копче върху бюрото си и един ефрейтор се появи на вратата отдясно.
— Моля, придружете господата до конферентна зала А.
Залата за конференции А се намираше в края на дългия тесен сив коридор и се охраняваше от двама войници и пропуск с още един сержант. Ефрейторът спря пред бюрото, докато сержантът проверяваше пластмасовите им лични карти, после натисна едно копче, а то отвори електронно задвижваните врати. Посетителите влязоха в залата, а вратите автоматично се затвориха зад тях.
В залата вече имаше деветима души, само двама от които носеха униформи на израелската армия — единият беше бригаден генерал, а другият — полковник. Бригадният генерал пристъпи напред с протегната ръка.
— Алфред, колко е хубаво, че отново се срещаме.
Американецът се усмихна и стисна ръката му.
— Радвам се, че те виждам, Лев. Да ви представя Боб Харис от Департамента и Сам Смит. Господа, генерал Ежнев.
Размениха си ръкостискания. Генералът ги представи на всички и след това посочи към голямата кръгла маса в далечния край на обширната конферентна зала.
— Да седнем, господа.
Картички с напечатани на тях имена посочваха местата им и когато всички седнаха, около масата остана един празен стол. Падаше се от лявата страна на израелския генерал и тъй като той беше офицерът с най-висок ранг, това означаваше, че свободното място е за негов началник. Американците погледнаха с любопитство към картончето с името, но се въздържаха от коментар. Генерал Ежнев улови погледите им.
— Съжалявам за закъснението, господа, но ми съобщиха, че генерал Бен Езра е на път за насам. Задържало го е улично задръстване, очаквам го да пристигне всеки момент.
— Бен Езра ли? — прошепна Харис на полковника. — Никога не съм го чувал.
Военният се усмихна.
— Страхувам се, че той се изявяваше малко преди твоето време, Боб. Пустинният лъв е почти легендарна личност. Честно казано, мислех, че отдавна е починал.
Генерал Ежнев дочу края на забележката.
— Вашият Макартър ли беше казал: „Старите войници никога не умират, те просто изчезват“? Бен Езра доказва колко е погрешна тази мисъл. Той отказва да умре, както и да изчезне.
— Трябва вече да е около седемдесетте — обади се човекът на ЦРУ. — Последното, което научихме за него, е че след войната през шейсет и седма, се е оттеглил в кибуц.
— Той е на седемдесет и четири години — каза евреинът. — А що се отнася до кибуца, няма начин да разберем колко време прекарва там. Омагьосал е целия кибуц. Дори и децата няма да го издадат. Никога не знаем дали е там или не.
— Струва ми се, че ако искахте да сте в течение какво възнамерява да прави, щяхте да го държите в Тел Авив — рече Харис.
— Би било неудобно — каза усмихнат Ежнев. — Пустинният лъв никога не се е славил с такта си. Може би вашият президент все още си спомня коментара му, когато през петдесет и шеста Айзенхауер спря нахлуването на британци и французи до Суецкия канал. Известно ви е, че беше планирал операцията за британците.
— Не знаех — обади се Харис. — Но защо е трябвало президентът да се сърди? По онова време той не беше президент.
— Беше вицепрезидент, а Бен Езра напълно открито обяви подкрепата си към известни арабски елементи, които държеше отговорни за решението на Айзенхауер. Бен Езра отиде дотам, че посъветва британците да предадат на Айзенхауер да си гледа собствените дела. Страхувам се, че езикът му не беше твърде дипломатичен. След като се създаде това неловко положение, Бен Гурион нямаше друг избор, освен да приеме оставката му. Тъкмо тогава той отиде в Синай да живее в кибуц.
— Споменахте, че се е оттеглил на шейсет и седем години? — запита Харис.
— Да. Но неофициално. А това се оказа още едно затруднение. Той не искаше да спираме действията, докато не стигне до Кайро и не получи пълна капитулация. Неговото разузнаване, твърдеше той, било способно да докаже, че ако сега не го сторим, след седем години ще се наложи да повторим същата операция.
— Какво го кара да смята, че неговите източници са по-добри от нашите собствени? — попита мъжът от ЦРУ.
— Майка му е арабка и все още някои твърдят, че той е повече арабин, отколкото евреин. Във всеки случай живее сред хиляди араби там и колкото и да е странно, те, изглежда, му вярват и ходят при него, за да търсят справедливост. Арабите го наричат Имам, което ще рече свят човек, живеещ според свещените закони. Сам преминава границите спокойно и безнаказано.