— Бил ли е женен? — запита Харис.
— Два пъти — отговори генерал Ежнев. — Веднъж като съвсем млад. Първата му жена починала в пустинята при раждането на дете, което също умряло, докато се опитвали да се промъкнат през британските линии в Палестина. Вторият път, след като се оттегли. Ожени се за арабка и доколкото зная, тя е жива и обитава кибуца заедно с него. Нямат деца.
— Тогава идването му тук означава ли, че вие очаквате някакви неприятности? — запита полковник Уейгрин.
Израелецът вдигна рамене.
— Ние, евреите, винаги очакваме неприятности. Особено, когато се случват неща, които не разбираме.
— Като? — поинтересува се Харис.
— Тъкмо затова сме се събрали — обясни Ежнев. — Нека да почакаме Бен Езра. След двумесечно пълно мълчание сега се появява за пръв път и поиска да се съберем.
В гласа на Харис се усещаше известно високомерие.
— И старецът го постига, просто ей така?
— Не съвсем. Първо е трябвало да убеди Дайян, че знае нещо. След това Дайян е отишъл при министър-председателката. Тъкмо тя даде разрешение за събранието.
— Човек би помислил, че след като е толкова настоятелен, поне би бил точен — отбеляза Харис.
— Той е възрастен човек — каза извинително Ежнев. — Освен това държи да използва собствената си кола — един стар фолксваген, който непрекъснато се поврежда. Не иска да вземе някоя от нашите. Ако не бях оставил специално нареждане отвън, сигурен съм, че нямаше да го пуснат дори на паркинга. — Телефонът пред него иззвъня. Той вдигна слушалката, кимна и я остави обратно. — Генералът е на път за насам, господа.
Електронно задвижваните врати се отвориха безшумно и всички глави се обърнаха. Мъжът, който стоеше там, беше висок над метър и осемдесет, облечен в прашна, набита с пясък бедуинска роба. Бялата коса и бялата брада, които закриваха сбръчканото му, потъмняло от слънцето лице го правеха да изглежда по-скоро арабин отколкото евреин. Само поразително тъмносините му очи изключваха арабски произход. Той се отправи към генерал Ежнев с твърда и горда походка. Гласът му беше дрезгав, като че разяден от времето и пясъка на пустинята.
— Лев — каза той, протягайки ръка.
— Генерале — отговори Лев Ежнев, изправяйки се на крака. Стиснаха си ръцете. — Господа, позволете да ви представя генерал Бен Езра. — След това го запозна с всеки в посока, обратна на часовниковата стрелка, започвайки със седящия отдясно на стареца.
Бен Езра се взираше право в очите на всекиго и повтаряше името си. Когато приключи представянето, всички седнаха.
Ежнев се обърна към възрастния човек.
— Това е ваше събрание, генерале.
— Благодаря. — Старецът говореше английски без акцент. — Допускам, че сте известени за строежите на египтяните по протежение на Суецкия канал и на Голанските възвишения от сирийците. Както предполагам, известно ви е и новото въоръжение, които пристига във все по-големи количества от Русия и Китай. Вероятно си давате сметка, че ако доставките продължават с тази скорост, съвсем скоро те ще постигнат военен паритет и може би нападателен потенциал по-голям от нашия собствен.
— Вярно — съгласи се Ежнев. — Наясно сме по въпроса.
— Сигурен съм, че сте осведомени и за големия приток от северокорейски пилоти на изтребители и бомбардировачи.
— Да — каза Ежнев. — Но ние знаем и че умерените отправят тежки критики към Садат относно руското влияние.
Бен Езра кимна.
— Не бива да позволяваме да ни приспива фалшиво чувство на сигурност. За първи път те изграждат една способна военна машина. А това е нещо, което човек не предприема, ако няма намерение да го използва.
— Съгласен — потвърди Ежнев. — Но може да мине година и половина, преди да се подготвят.
— Не — възрази му Бен Езра. — Те са готови сега. Възможно е да ни нападнат всеки момент.
— Тогава какво чакат? — тонът на Ежнев беше учтив, но в него се долавяше и нотка на нетърпение. — Досега не ни каза нищо, което да не знаем.
Бен Езра остана невъзмутим.
— Този път не можем да преценяваме решенията им само на военна основа. В техния план играят роля и други фактори. Инфилтрират се в западния свят чрез финансови инвестиции. Освен това организират страните производителки на петрол да се обединят в една икономическа сила, която ще се използва, за да се намали подкрепата, която получаваме от страните с развити технологии. Ще ни ударят тогава, когато тези планове бъдат разработени, но не и по рано.