Уейгрин кимна.
— Така смятам.
Бен Езра обходи с поглед масата.
— Тогава те са готови. — Спря за момент. — А сега изчакват, за да уредят нещата си вкъщи.
— А как ще узнаем кога ще стане това? — запита Ежнев.
— Няма да можем — вдигна рамене старецът. — Докато нападнат. Освен ако…
— Освен ако какво?
Очите на стария човек приеха замислен израз. За миг изглеждаше зареян в спомените си, после взорът му се проясни.
— Може да ви се стори странно, но в кокалите на стария човек има едно усещане, че можем да открием отговора в самия Ал Фей. Ветровете, които духат над пустинята, невинаги се зараждат на Изток, а идват от Запад. Арабските шейхове са усетили силата на своето богатство. Това ще сложи истинския край на руското влияние. За тях комунизмът не е отговор. А контролът на Близкия изток е само началото. Ако умно инвестират богатството си, може би скоро ще контролират целия свят, без да дадат и един изстрел.
Огледа умълчаните хора около масата.
— С голямо неудоволствие ще ви разочаровам, господа, но фактите говорят, че ние вече не сме важни за Исляма, освен като дразнител на честолюбието им. Те трябва да постигнат някаква победа, колкото и да е незначителна, само и само да спасят престижа си. Големият удар ще дойде, след като приключи битката.
Обърна се към американците.
— Ще имаме нужда от вашата помощ. Засега. По-късно вие ще имате нужда от нашата.
Харис беше учтив, но надменен.
— Какво ви кара да мислите така?
— Това, че ние ги разбираме повече от всички в света — каза старият човек, а и заприлича на сокол. — Това, че вие, а не ние, представлявате истинската цел.
Отново настана тишина. Най-накрая се обади Ежнев.
— Ще продължите ли да ни предавате информацията си?
Старецът кимна.
— Разбира се. Дори бих ви помолил за една услуга.
— Ако мога, ще я ви я окажа — отговори Ежнев.
— Бих искал пълното досие на Ал Фей. Целият му живот. Всичко — лично и в областта на бизнеса. Искам да зная всичко за него.
Ежнев обходи всички с поглед. Нямаше възражения. Кимна.
— Ще бъде изпълнено незабавно.
— Ще изложите ли твърденията ми на министър-председателката? — запита Бен Езра.
— Да, ще го направя.
— И й пратете една целувка от мене — каза Бен Езра усмихнат. — Смятам, че ще й потрябва.
Около масата се разнесе учтив тих смях. Телефонът звънна и Ежнев вдигна слушалката. Заслуша се малко, после затвори.
— Още едно отвличане — каза той. — Самолет на Луфтханза, излетял от Дюселдорф по рейс за Бейрут.
Бен Езра поклати замислено глава.
— Колко тъжно. Колко глупаво. — Той погледна американците. — И в крайна сметка какво се получава — само заглавия и нищо повече. Докато новините неусетно обсебват вниманието ни, тихичко, точно под носа ни, без никой да разбере, те обсебват света.
ВТОРА КНИГА
1973 година — краят на лятото
ПЪРВА ГЛАВА
Юсеф влезе в ресторанта край плажа през вратата откъм пътя. Изглеждаше не на място, облечен в тъмен костюм, бяла риза и вратовръзка, пробивайки си път покрай полуголите мъже и жени на брега. Примигна, когато отново излезе на ярката слънчева светлина. Обходи масите с бърз поглед. След миг го зърна, седнал близо до покритото с палмови листа плажно барче. Разговаряше задушевно с хубав чернокож младеж.
Когато сянката на Юсеф падна върху него, Жак вдигна очи.
— Юсеф, каква приятна изненада. Не те очаквахме — рече той на френски, ставайки на крака.
Юсеф не отговори на усмивката му.
— Виждам — отговори студено. — Кажи на приятелчето си да се измита.
Жак се навъси.
— Какво право имаш…
Юсеф не го остави да довърши.
— Мой си, курво такава! — изръмжа той. — Сега му кажи да изчезне или отново ще те захвърля в парижките бордеи, където те и намерих! Нали преспиваше със случайни туристи за по десет франка!
Чернокожият се изправи, сви ръце в юмруци и мускулите на раменете му се изопнаха.
— Искаш ли да те отърва от него, Жак?
Юсеф гледаше Жак. След малко Жак сведе клепачи.
— По-добре си върви, Джерард. — Не погледна към черния.
Джерард присви устни презрително.
— Пачавра! — каза рязко на Жак и им обърна гръб. Седна на пясъка на няколко крачки и покри очи с едната си ръка, като че ли не им обръщаше внимание.
Келнерът се приближи, щом Юсеф се разположи на стола, който черният току-що бе освободил.
— Мосю?
— Кола с много лед. — Обърна се към Жак, който тъкмо сядаше. — Къде е тя?
Жак не го погледна.