— Откъде, по дяволите, да знам? — отвърна намусено. — Вече почти два часа я чакам тук.
— Длъжен си да знаеш! — изръмжа Юсеф. — За какво, по дяволите, си мислиш, че ти плащам толкова пари? Да се ебеш с малки негърчета на плажа ли?
Келнерът постави кока колата на масата и си тръгна. Юсеф я взе и жадно отпи.
— С нея ли беше снощи? — запита.
— Да.
— А снимките? Направи ли ги?
— Как да ги направя? — на свой ред запита Жак. — Тя изобщо не дойде до апартамента ми. Остави ме в дискотеката в три и ми определи среща на плажа днес по обяд.
— Цялата нощ ли беше с черния?
— А какво да правя? — отбранително отвърна Жак. — Да се пазя за нея ли?
Юсеф бръкна във вътрешния, джоб на сакото си и извади новата си златна табакера. Отвори я бавно и внимателно издърпа цигара. Потупа цигарата върху капака.
— Не е много умно от твоя страна — каза, докато слагаше цигарата в уста и я палеше. — Никак не е разумно.
Жак го погледна.
— Как можех да направя снимки, когато тя въобще не дойде в моя апартамент? Не се получава. Винаги се чукаме където тя избере. — Надзърна над рамото на Юсеф в посока към морето. — А, ето я, идва.
Юсеф се обърна. Голямата моторница „Сан Марко“ се бе насочила към брега. Той бръкна в сакото си и хвърли ключ на масата пред Жак.
— Резервирал съм апартамент за тебе в „Библос“. Всичко е там. В стаята са инсталирани микрофони, а в съседната стая ще те чака фотограф, за да го пуснеш. Там ще я заведеш. Не ме интересува как ще го постигнеш, там ще я закараш. Разполагаш само с тази нощ.
Жак го зяпна.
— Защо е цялото това бързане?
— В джоба си имам телеграма от съпруга й. Утре следобед ще бъде на самолета за Калифорния.
— А ако не иска да остане? Какво трябва да сторя — да я фрасна по главата ли? Ако стане като снощи, ще си тръгне в три часа, ще се качи на „Сан Марко“ и хайде обратно в Кан.
Юсеф се надигна и се втренчи в Жак.
— Ще се погрижа моторът на „Сан Марко“ да се повреди. Останалото зависи от теб. — Той погледна морето през рамо. „Сан Марко“ навлизаше бавно в плитчината. — Иди до водата, любовнико — каза саркастично, — и помогни на дамата да слезе на брега.
Безмълвно Жак стана от стола и тръгна към брега. Юсеф го проследи с очи за момент, после се обърна и през ресторанта излезе на пътя, където беше паркирал колата си.
Влезе в колата и постоя, преди да запали. Само Джордана да не го мразеше. Тогава всичко това нямаше да е необходимо. Но той знаеше колко пъти се бе опитвала да настрои Баидр срещу него, понеже се чувстваше засегната от отношенията им. Все пак той беше просто служител, а тя — съпруга на шефа. Ако се стигнеше до открит конфликт, той не таеше никакво съмнение кой ще е победителят. Тя щеше да спечели без никакво усилие. Но ако Жак успееше тази вечер, това никога нямаше да се случи. Заплахата да представи на Баидр доказателство за нейната недискретност щеше да е достатъчна, за да я държи в ръцете си. Юсеф знаеше, че най-добрият съюзник е победеният враг.
Джордана отвори очи в момента, когато затихна грохотът на моторите. Погледна часовника си. Четирийсет минути, откакто тръгна от Кан. При натовареното движение щеше да вземе пътя за час и половина с кола. Така беше не само по-бързо, но в морето нямаше вълнение и спа през целия път.
Седна, взе горнището на бикините и ризата. Преди да закопчае сутиена се погледна. Гърдите й, както цялото й тяло бяха загорели до златистокафяво, а зърната й бяха станали тъмновиолетови вместо нормалния им розовочервен цвят.
Хареса се. Гърдите й все още бяха твърди. Не бяха започнали да провисват като у много други жени на нейната възраст.
Инстинктивно хвърли поглед през рамо, за да види дали двамата моряци на щурвала я наблюдават. Прилежно бяха извърнали очи настрани, но беше сигурна, че я виждат в огледалото за обратно гледане, монтирано пред тях над предното стъкло. Усмихна се. За да ги подразни, тя възбуждащо вдигна гърдите си с ръце, а зърната им се втвърдиха. След това закопча сутиена.
Приближи се водно колело с две момичета по монокини. Огледаха с нескрита надежда и любопитство седемдесет хиляди доларовата моторница. Отново се усмихна на изписаното върху лицата им разочарование, когато се увериха, че тя е единствената пасажерка. Беше съвсем очевидно. Колелото бавно се насочи встрани.
— Ало! — извика някой от другата страна на лодката.
Обърна се. Беше Жак, приближил с малка лодка с извънбордов двигател. Русата му коса бе съвсем изсветляла от лятното слънце, а в контраст с нея тенът му изглеждаше още по-тъмен. Тя махна.
— Дойдох да те закарам на брега — извика той. — Знам как мразиш да си мокриш краката.