Все пак вечерта не беше толкова лоша. Струваше й се, че през живота си не се е смяла така. Всички бяха изключително забавни и остроумни. Сега й се искаше да танцува, но останалите бяха заети в разговори.
Стана от стола и отиде сама на дансинга. Проби си път през множеството и започна да танцува. Отдаде се на музиката, на щастието, че е в Южна Франция, където никой не обръщаше внимание, ако сама жена или сам мъж танцуваха. Затвори очи.
Когато ги отвори, висок красив негър танцуваше пред нея. Той улови погледа й, но не каза нищо. Беше го забелязала още през деня на плажа, по-късно, докато пиеха коктейли в бара на „Ласкал“, ето го и тук. Седеше на маса недалеч от тяхната.
Тялото му се движеше с фантастично гъвкави плавни извивки под ризата — отворена до кръста и завързана на възел над черните джинси. Тя започна да танцува в такт с него.
След малко го заговори:
— Американец сте, нали?
Произношението му беше южняшко.
— Как разбрахте?
— Не танцувате като французин — те само се кълчат нагоре-надолу, а англичаните скачат и се навеждат.
Той се засмя.
— Никога не съм мислил за това.
— Откъде сте?
— От един от селските щати — отговори, — от Джорджия.
— Никога не съм била там — каза тя.
— Нищо не сте пропуснали — отбеляза той. — Тук повече ми харесва. Това никога не би могло да се случи там.
— Все още? — запита.
— Да, все още — потвърди той. — Там нищо няма да се промени.
Тя замълча.
— Казвам се Джерард — представи се той на френски.
Тя се изненада. Той говореше френски като парижанин и без никакъв акцент.
— Френският ви е добър.
— Би трябвало да бъде — отвърна той. — Пратиха ме на училище тук осемгодишен. Върнах се, когато убиха баща ми — бях на шестнайсет, но не успях да свикна там. Тръгнах обратно за Париж в минутата, щом събрах достатъчно пари.
Тя знаеше колко се плаща за френските училища — никак не беше евтино. Семейството му сигурно имаше пари.
— С какво се занимаваше баща ви?
Гласът му беше равен.
— Беше сводник. Вреше си носа навсякъде. Но беше черен, а на белите това не им харесваше, затова го убиха насред улицата и обвиниха един минаващ наблизо негър. Обесиха негъра и всичко си отиде по реда.
— Съжалявам.
Той вдигна рамене.
— Баща ми казваше, че някой ден ще му видят сметката. Не се оплакваше. Поживя си хубаво.
Музиката изведнъж спря и оркестърът напусна естрадата, след което по уредбата пуснаха бавно парче.
— Радвам се, че си поговорихме — каза тя и тръгна към масата си.
Той я хвана за ръката и я спря.
— Не се връщайте там.
Тя не отговори.
— Имате вид на жена, която бързо взема решения, а там са само аутсайдери — каза той.
— Какво имате предвид? — запита тя.
— Действие. Това съм го наследил от баща си. Аз също решавам бързо. Защо не се срещнем навън?
Тя пак не отговори.
— Забелязах как се чувствате — продължаваше той. — Трябва да се чупите от онази тълпа там. — Изведнъж й се усмихна. — Досега правили ли сте го с черен мъж?
— Не — отговори. Никога не беше се любила с черен.
— Аз съм дори по-добър, отколкото се твърди за нас — заяви той.
Тя погледна към масата. Жак все още разговаряше с англичанката. Вероятно въобще не бе забелязал, че е станала. Обърна се към Джерард.
— Окей — съгласи се. — Но имаме само около час. Тогава трябва да се прибера.
— Един час е достатъчен — изсмя се той. — За един час ще ви заведа на пътешествие до луната и обратно.
ВТОРА ГЛАВА
Когато излезе, той беше застанал на кея срещу дискотеката и наблюдаваше как последните художници събират нещата си от тротоара. Обърна се, щом чу звука от обувките й с танкови подметки по тротоара.
— Лесно ли се измъкна? — запита.
— Да — отговори тя. — Казах им, че отивам до тоалетната.
Той се захили.
— Имаш ли нещо против да повървим? Живея нагоре по улицата след „Льо Горий“.
— Така ще стигнем най-бързо — каза тя, крачейки до него.
Независимо от късния час все още имаше навалица от хора, които се движеха напред-назад. Това беше главното им забавление. Гледаха се едни други и се наслаждаваха на красивите яхти, привързани към кея. За мнозина това беше единственото, което можеха да си позволят, след като платят извънредно високите цени за квартира и храна. Французите нямат милост към туристите от която и било националност, дори и към сънародниците си.