Неочаквано той се отдръпна от нея. Тя го загледа задъхана. Беше коленичил между краката й, а фалосът му се издигаше над нея. Той взе стъкълцето и посипа от праха, докато блестящата мокра главичка сякаш се покри със захар. След това разтвори широко краката й и бавно навлезе в нея.
Усети като че дробовете я заболяха. Толкова голям беше. Мина й през ума, че няма да може да го поеме. Но в следващия миг той беше целият в нея и за малко остана неподвижен. Тя изтръпна чак до корема. Той започна да се движи бавно, в началото леко, с дълги плавни тласъци, а после ускори темпото, докато започна да я блъска като с механичен чук.
Някъде отдалече се чуваше как крещи, тъй като оргазмите един след друг я разкъсваха. Никога не беше свършвала така. Никога. Тя, която винаги си мислеше, че за такова сексуално удоволствие хората само са чели или само говореха. Като някаква игра, която играеха със себе си, за да скрият истинските си усещания. Ако ли пък беше вярно, казваше си, че е извън възможностите й да го почувства. За нея сексът беше триумфът й над мъжа, дори и да получеше някакво удовлетворение, смяташе го за чиста случайност. Но сега беше съвсем различно. Сега тя участваше, изпитваше удоволствие, тя даваше, взимаше и всичко беше толкова пълно.
Най-накрая усети, че не може повече.
— Спри! — извика. — Моля те, спри!
Тялото му се отпусна върху нейното, все още беше твърд в нея. Погледна го. В неясната червена светлина леката пот, която покриваше лицето и гърдите му, лъщеше като мед. Когато се усмихна, белите му зъби блеснаха.
— Добре ли си, бяла госпожо?
Тя бавно кимна.
— Свърши ли?
— Не — отговори той. — Това е единственото, което баща ми не ми е заръчвал. Достатъчно е да го използваш, докато направиш жената щастлива, а ти можеш да се въздържиш.
Тя се втренчи в него, а после внезапно и необяснимо се разплака.
Той я наблюдава известно време, после безмълвно стана от леглото и отиде до мивката. Наведе се, обърна бидето към стаята и пусна водата. Изправи се и я погледна.
— Ако искаш топла вода, трябва да се източи няколко минути — обясни й.
Отвори малко шкафче над мивката и извади хавлия и бърсалка, които провеси на водопроводните тръби. Опита водата с пръст.
— Готова е за теб — каза. Тя го погледна безмълвно.
— Каза, че имаш само един час, нали? — запита той.
Тя кимна, сядайки.
— Не зная дали ще мога да вървя.
Той се усмихна.
— Веднъж като се раздвижиш, ще бъдеш окей.
Тя стана от леглото. Прав беше. След първата крачка силата в крайниците й се възвърна. Приклекна над бидето, взе сапуна и бърсалката от протегнатата му ръка. Бързо се изми. Хладката вода я освежи. Взе хавлиената кърпа и се изсуши, започна да се облича, докато той се миеше.
— Съжалявам, че ти не успя — каза тя.
— Не се безпокой — отвърна той. — Обещах ти едно пътуване до луната и исках да го изживееш.
— Наистина — потвърди тя. — Никога няма да го забравя.
Той се поколеба.
— Може да го направим някой друг път пак?
— Може — съгласи се тя. Вече облечена, бръкна в плажната торба и извади пари. Издърпа няколко едри банкноти и му ги подаде. — Надявам се, че нямаш нищо против.
Той взе парите.
— Няма да се затрудня да ги използвам. Но не си длъжна.
— Иначе не ти дадох много — каза тя.
— Даде ми много, госпожо — каза той. — Остави всичките си приятели и дойде с мен. И това не е малко.
Нещо в тона му й направи впечатление.
— Познаваш ли ме?
Той поклати глава.
— Не.
— Тогава защо ме покани?
— Видях те на плажа — отговори той. — След като онзи човек изпрати Жак да те посрещне.
— Познаваш ли Жак? — запита тя.
— Да — призна той. — Миналата нощ бях с него.
Тя замълча за момент.
— Да не би Жак…
Той кимна.
— Жак по-скоро е жена.
— А ти?
— Аз обичам да еба — отвърна той. — За мен няма разлика, стига да има дупка, в която да го вкарам.
— Познаваш ли мъжа, който разговаряше с Жак?
— Никога по-рано не съм го виждал. Беше с тъмна коса и говореше френски с арабски акцент. Чух го да казва, че Жак трябвало да направи нещо до днес, тъй като утре заминаваш за Калифорния и че Жак не бивало да се безпокои, защото той е нагласил работите така, че „Сан Марко“ да не може да те отведе обратно в Кан.
Изведнъж в главата й всичко се проясни. Единствен Юсеф знаеше, че тя заминава утре. По поръка на Баидр беше дошъл от Париж да уреди заминаването й.
Преди много време беше чула, че някога Юсеф и принцеса Мара са имали връзка. А Мара й подхвърли Жак. Не разбираше само каква полза би имал Юсеф. Освен ако — ако не смяташе да го използва пред Баидр срещу нея.