— Имаш син — рече.
Бен Езра му отвърна със странен израз. Мълчеше.
— Имаш син — повтори Шамир.
Очите на Бен Езра се премрежиха от сълзи.
— Какво ще правя с момчето? — запита той. — Без жена, и то при положение, че ми остават шестстотин мили до края на пустинята. Детето ще умре.
— Ще ти дадем провизии — обеща Шамир.
Евреинът поклати глава.
— Безсмислено е. Аз се крия от полицията. Нямам какво да предложа на детето.
Шамир мълчеше и все още държеше детето в ръцете си.
Бен Езра се втренчи в него.
— А твоето дете? — запита той.
— Мъртво е — отговори Шамир просто. — Мисля, че премъдрият Аллах не е сметнал за подходящо да изпълни молитвите ни.
— Момче ли беше? — запита евреинът. Шамир поклати глава.
— Момиче.
Бен Езра го погледна.
— Може би Аллах е по-мъдър от двама ни и затова ни е събрал заедно в пустинята.
— Не разбирам — каза Шамир.
— Ако не беше ти, детето щеше да умре заедно с майката. Ти си му повече баща от мен.
— Ти си луд — изрече Шамир.
— Не. — Гласът на Бен Езра набираше сила. — Ако остане с мен, ще умре. А ако поема този товар, вероятно и аз ще умра. Но Аллах отговори на молбата ти за син. С теб той ще има сигурност и ще порасне здрав.
Шамир впи очи в очите на евреина.
— Но той ще бъде мюсюлманин, а не евреин.
Бен Езра на свой ред се взря в него.
— Има ли голямо значение? — запита. — Нима не ми каза, че всички пътуваме в едно и също море?
Шамир сведе поглед към малкото момченце в ръцете си. Внезапно се изпълни с любов, каквато не беше изпитвал дотогава. Аллах наистина бе откликнал на молбите му по свой начин.
— Не бива да губим време — промълви. — Последвай ме. Вземи другото дете.
Бен Езра взе мъртвороденото бебе и се върна зад завесата. Шамир постави сина си върху масата и го пови в чиста бяла пелена. Тъкмо беше свършил, когато влязоха Айда и Фуад.
Той се обърна към жената.
— Изчисти и измий сина ми — нареди. Жената за миг впери поглед в очите му, после устните й се раздвижиха.
— Слава на Аллаха…
— На сутрешната молитва ще има време за това — сопна се той. Стрелна водача на кервана. — Ти ела с мен — каза и мина пръв оттатък завесата.
Така внезапно както бе връхлетяла, бурята изведнъж утихна. Утрото беше светло и ясно. Мъжете стояха край пресните гробове в края на оазиса. Бен Езра беше с двете си магарета — едното натоварено с вода и храна, а другото — оседлано със стария изтъркан кожен самар. Бен Езра и Шамир смутено се взираха един в друг. И двамата не знаеха какво да кажат.
Исая Бен Езра протегна ръка.
Шамир я пое безмълвно. Имаше топлота между тях и те се чувстваха свързани. След малко се пуснаха и евреинът се метна на седлото.
— Хатрак — отрони.
Шамир вдигна очи към него. С дясната си ръка направи традиционния жест. Докосна челото, устните и най-накрая сърцето си.
— Асалаам алейкум. Върви си с мир.
Бен Езра помълча. Погледна гробовете, после Шамир. И двамата се просълзиха.
— Шалом — промълви той, обърна магарето и тръгна.
Шамир гледа след него известно време, после бавно влезе в палатката. Айда го очакваше на входа и рече развълнувано:
— Господарката се разбужда!
— Каза ли й? — запита той. Прислужницата поклати глава.
Шамир мина отвъд завесата и взе детето. Когато жена му отвори очи, той стоеше до нея. Погледна я усмихнат.
— Шамир — прошепна тя. — Съжалявам.
— Няма за какво да съжаляваш — промълви той нежно и положи детето в ръцете й. — Аллах чу молитвите ни. Имаме син.
Тя дълго се вгледа в бебето, после вдигна лице към мъжа си. Очите й плувнаха в сълзи.
— Споходи ме ужасен сън. Сънувах, че бебето е умряло.
— Сън е било, Набила. Само сън.
Набила се взираше в детето, а пръстите й отметнаха бялото платно от главицата на новороденото.
— Красив е. — Изведнъж на лицето й се изписа изненада. Тя вдигна поглед.
— Шамир, нашият син има сини очи!
Той се изсмя високо.
— Жено, жено — каза. — Никога ли няма да се научиш? Всички новородени имат сини очи.
Но Аллах наистина бе извършил чудо. И когато порасна, Баидр Шамир Ал Фей имаше тъмносини, почти виолетови очи, с цвета на нощното небе над пустинята.
ПЪРВА КНИГА
1973 година — краят на пролетта
ПЪРВА ГЛАВА
Струйките от душа се сипеха върху главата му като игли и заглушаваха шума от четирите големи реактивни двигателя. Парата замъгли стените на тясната кабина. Той бързо разтърка скъпия сапун и върху тялото му се образува благоуханна пяна, която той изплакна и обърна водата от гореща на леденостудена. Умората незабавно го напусна и той се разсъни. Спря водата и излезе от кабината.