Обзе я необичайно чувство на страх. Всъщност Юсеф никога не я беше харесвал, но това не бе достатъчно обяснение. Просто не можеше да проумее. Знаеше само, че тази вечер трябва да се прибере във вилата.
Но тук имаше проблем. След полунощ в Сан Тропе нямаше таксита. А беше освободила шофьора си Ги за през нощта.
Погледна Джерард.
— Имаш ли кола?
— Не.
— По дяволите! — лицето й стана загрижено.
— Имам велосипед — каза той. — Ще те закарам, ако седнеш зад мен.
— Колко си прекрасен! — възкликна тя и се усмихна. Във внезапен изблик на облекчение го прегърна и целуна по бузата.
— Ще бъде страхотно.
Смутен той свали ръцете й.
— Не бъди толкова сигурна, госпожо. Да видим дали ще мислиш така, след като те закарам.
ТРЕТА ГЛАВА
Пътуваха вече два часа след излитането от Париж. Стюардите се приготвяха да сервират обяд. Джордана се обърна назад към Юсеф.
— Смятам сега да поспя малко.
Юсеф разкопча колана и се изправи.
— Ще им кажа веднага да приготвят седалките. — Хвърли поглед към Даяна, секретарката на Джордана. Тя дремеше до прозореца, на седалката съседна на неговата. Недовършеното й питие стоеше в подноса пред нея. Отиде при главния стюард, застанал близо до кухнята.
— Мадам Ал Фей би искала да почива.
— Но ние тъкмо ще сервираме… — запротестира стюардът.
— Тя не е гладна.
— Да, мосю — бързо се съгласи стюардът. Напусна мястото си и се върна в помещението с перденцата, което разделяше първа от втора класа.
Юсеф се извърна и изгледа Джордана. Очите й бяха напълно скрити зад големи тъмни очила, но нито една бръчица по лицето й не подсказваше да е бодърствала предишната вечер. Тя разглеждаше списанието на Ер Франс, положено в скута й, и пийваше бяло вино от чашата.
Потисна една прозявка.
Беше изтощен. Беше буден от четири часа сутринта, когато Жак му се обади от Сен Тропе, за да му каже, че е изчезнала.
„Сан Марко“ все още бил в пристанището, а в цялото селище нямало и следа от нея. Жак обиколил всички ресторанти и дискотеки, които все още били отворени. Юсеф прекъсна телефонната линия разгневен.
Нищо не можеше да направи, освен да чака до сутринта, когато отиде във вилата, за да я вземе за летището. Не успя да заспи отново. Всичките пари, които даде на Жак, всичките планове, които кроеше, отидоха за нищо. Дори не изпита удовлетворение, когато се обади в гаража на фирмата „Ситроен“ да приберат колата от Жак.
Когато пристигна във вилата около девет часа Джордана закусваше. Не каза нищо за вечерта, нито пък спомена как се е прибрала. Случайно откри чрез един от охраната, че е пристигнала в такси с регистрационен номер на Кан около пет часа сутринта.
В лимузината на път към летището й обясни подробностите за полета. Разполагаха с последните четири седалки на първокласното отделение. Две бяха за нея. Той и секретарката й ще заемат местата точно отзад. Беше резервирал и първите три места от втора класа в случай, че искаше да почива — можеше да легне там. Специални грижи бяха положени за багажа й. Щеше да бъде качен в кабината, така че нямаше да се наложи да го чака в Лос Анжелис. При пристигането щеше да ги посрещне специален митничар, за да се прехвърлят бързо на хеликоптера, който да ги отведе в Ранчо дел сол.
Според разписанието самолетът на Ер Франс полет 003 трябваше да се приземи в четири часа следобед лосанджелиско време, а вечерята в Ранчо дел сол бе определена за осем часа. Ако всичко вървеше по график, щеше да има достатъчно време да се преоблече.
Стюардът се върна.
— Приготвено е за мадам.
— Благодаря — каза Юсеф. Върна се обратно на мястото си.
— Всичко е окей — каза й.
Тя кимна и се изправи. От чантата си извади Малко бурканче. Изтърси две таблетки в дланта си. Бързо ги глътна с вино.
— За да съм сигурна, че ще заспя.
— Разбира се.
— Моля те, събуди ме поне час и половина преди кацането.
— Ще имам грижата — отговори той. — Приятна почивка.
Тя се втренчи в него за момент.
— Благодаря.
Той видя как изчезна зад завесите и се отпусна дълбоко на седалката. До него Даяна се размърда, но не отвори очи. Той погледна часовника си, а после навън през прозорчето. Оставаха още единайсет часа. Този път не потисна прозявката си. Затвори очи с надеждата, че ще заспи.
В Ер Франс бяха си свършили добре работата. Временни завески като онези около втория екипаж пилоти или като за супердългите полети без междинно кацане бяха поставени около местата й. Перденцата на прозореца бяха спуснати. Беше тъмно, тя се изтегна и дръпна одеялото върху себе си.