Лежеше спокойно и чакаше хапчетата да подействат. Изтощението обхвана тялото й и тя почувства болезнения му протест. Все още усещаше друсането върху велосипеда с мотор, Докато в ранната утрин пътуваха към Кан. Накара Джерард да я остави на гарата в центъра на града. Там винаги имаше таксита.
Предложи му още пари, но той отказа.
— Даде ми достатъчно — възпротиви се.
— Благодаря ти — каза тя.
Той включи колелото на скорост.
— Потърси ме, когато се върнеш в Сен Тропе.
— Непременно. И отново ти благодаря.
Той взе каската, която й беше дал, и я окачи на задната седалка.
— Довиждане.
— Довиждане. — Той запали мотора и потегли. Тя го видя как зави зад ъгъла, към морето, след това отиде до първото такси от редицата и се качи.
Беше вече светло и минаваше пет часът, когато влезе в спалнята си във вилата. Вече стегнатите й куфари бяха поставени до стената — незатворени, в случай че в последната минута поискаше да сложи още нещо. Бележка от секретарката й стоеше до лампата на нощното шкафче. Взе я. Беше лаконична в стила на Даяна.
Тръгване от вилата — 9 ч. сутринта
Тръгване Ница — Париж — 10 ч. сутринта
Тръгване Париж — Лос Анджелес — 12 ч. на обяд
Пристигане Лос Анджелес — 4 ч. тихоокеанско време
Отново погледна часовника. Ако искаше да закуси с момчетата в седем часа, нямаше смисъл сега да ляга. По-добре да поспи в самолета.
Отиде в банята, отвори шкафчето с лекарствата и извади бурканче. Лапна един дексамил и го глътна с вода. Щеше да я държи будна поне докато самолетът излети от Париж.
Започна бавно да се съблича. Гола застана пред голямото огледало на стената в тоалетната стая. По гърдите й имаше леки следи, където Джерард я беше стискал, но на слаба светлина не се забелязваха. През деня щеше да ги покрие с фон дьо тен за тяло. Коремът й беше съвсем плосък, а по бедрата и ханша нямаше грам излишък. Постави ръка върху венериния хълм и като раздели меките руси косми, се огледа критично. Вагината й беше отекла и надута, изглеждаше леко зачервена и раздразнена. Леки тръпки преминаха по тялото й, като си спомни как я беше любил. Никога не бе и мечтала, че ще свърши толкова пъти. Обърна се отново към шкафчето с лекарствата и извади пакет масенжил. От една промивка нямаше да я заболи, поне щеше да й подейства успокоително. Докато приготвяше разтвора, й хрумна още нещо.
А ако черния беше заразен от венерическа болест? Имаше такава възможност, особено при положение че е бисексуален. Някъде беше чела, че най-висок процент от хомосексуалистите страдат от венерически инфекции. Отново отвори шкафчето с лекарствата. Този път глътна две таблетки пеницилин. Сложи бурканчето в ръчната си чанта, за да не забрави да взема през следващите няколко дни.
Дексамилът започна да й действа и след като приключи промивката, веднага влезе под душа. Редуваше гореща — студена, гореща — студена, гореща — студена три пъти, както знаеше от Баидр. Когато спря душа, се чувстваше освежена, сякаш бе спала цяла нощ.
Седна пред тоалетката и бавно започна да се гримира. После се облече и слезе долу за закуска в стаята на момчетата.
Изненадаха се, като я видяха. Обикновено тя не закусваше с тях. Напротив, те идваха в стаята й, след като се беше събудила, което се случваше следобед.
— Къде отиваш, мами? — запита Мохамед.
— Отивам при татко ви в Калифорния.
Лицето му светна.
— И ние ли идваме?
— Не, скъпи. Заминавам за кратко. Ще се върна след няколко дни.
Той явно се разочарова.
— Татко ще се върне ли с теб?
— Не знам — отговори тя. Това беше самата истина. Не знаеше. Баидр настояваше само тя да отиде. Не споменаваше нищо за по-нататъшните си планове.
— Надявам се да дойде — обади се Шамир.
— И аз се надявам — отвърна тя.
— Искам да ни чуе колко хубаво говорим арабски — рече малкият.
— Ще му кажеш ли, мамо? — запита Мохамед.
— Ще му кажа. Татко ви ще бъде много горд.
Двете деца се усмихнаха.
— Кажи му и че ни липсва — допълни Мохамед.
— Ще му кажа.
Шамир я погледна.
— Защо тати не се връща вкъщи като другите бащи? Татковците на моите приятели се прибират всяка вечер. Той не ни ли обича?
— Татко обича и двама ви, но е извънредно зает. И трябва да работи много. И той иска да дойде и да ви види, но не може.
— Искам да се прибира вкъщи като всички татковци — настоя Шамир.
— Днес какво ще правите? — запита Джордана, за да смени темата.
Лицето на Мохамед засия.
— Гувернантката ще ни изведе на пикник.
— Сигурно ще бъде много весело.
— Да — каза той. — Но е по-весело, когато с татко караме водни ски.