Тя изгледа синовете си. В сериозните им лица и големите им тъмни очи имаше нещо, от което сърцето й се сви. В някои отношения бяха малки подобия на баща си и понякога си мислеше, че много малко зависи от нея. Момчетата се моделират като бащите си. Понякога се чудеше дали Баидр се интересува от друго освен от бизнеса си.
Гувернантката влезе в стаята.
— Време е за урока по езда — каза със сухия си шотландски тон. — Учителят дойде.
Те скочиха от столовете и побягнаха с радостни възгласи към вратата.
— Момент, момчета — обади се гувернантката.
— Не забравихте ли нещо?
Двете момчета се спогледаха, засрамиха се и се върнаха при майка си. Поднесоха бузите си за целувка.
— Имам една идея — каза Шамир, като вдигна очи към нея.
Тя погледна малкия и се усмихна. Знаеше какво следва.
— Да?
— Когато се върнеш, да ни зарадваш с подарък — обясни сериозно той. — Нали идеята е хубава?
— Прекрасна. Какъв подарък имаш предвид?
Той се наклони и прошепна нещо в ухото на брат си. Мохамед кимна.
— Нали знаеш бейзболното кепе, което татко си слага на яхтата? — запита той.
Тя кимна.
— Ще ни купиш ли такива?
— Ще се опитам.
— Благодаря мамо — казаха двамата едновременно. Тя отново ги целуна и те се спуснаха навън, без да поглеждат назад. Постоя още малко до масата, после стана и се върна в стаята си. В девет часа, когато Юсеф пристигна с лимузината, тя го очакваше.
Шумът от моторите и хапчетата започнаха да оказват ефект. Затвори очи и се замисли за Юсеф. Какво се опитваше да направи? Дали действаше на своя глава или по поръка на Баидр? Странно, че Баидр го нямаше вече почти три месеца. За пръв път бяха разделени за толкова дълго. Не беше заради друга жена. Добре го разбираше. Дълго преди да се оженят, знаеше за жените около него. Също както той знаеше за кратковременните й връзки.
Не, имаше нещо друго. По-сериозно и по-важно. Никога нямаше да узнае, освен ако той не й кажеше.
Въпреки че в много отношения той бе възприел западния начин на живот, а тя беше станала мюсюлманка, все пак ги разделяха хиляда години различни философии. Независимо, че Мохамед бе дарил на жените повече права, отколкото някога са имали, не им беше дал пълна равнопоставеност. Всъщност всичките им права бяха подчинени на това да доставят удоволствие на мъжа.
В отношенията им имаше една пределно ясна страна. И двамата знаеха това. Нямаше нещо, което да й принадлежи и той да не може да й го отнеме, ако пожелае, включително и децата.
Студена тръпка мина през тялото й. После отхвърли мисълта. Не, никога не би го направил. По много причини той все още имаше нужда от нея. Както сега, когато искаше тя да се появи до него в западния свят, за да не го смятат за чужденец.
Това беше последната представа на Джордана, преди да заспи.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Обедните слънчеви лъчи се процеждаха през дърветата над лоджията извън салона на хотела в Бевърли хилс Поло и образуваха нежни очертания върху розовите покривки. Баидр седеше в сянката на една беседка, закътана от слънцето. Каридж и двамата японци бяха срещу него. Той ги наблюдаваше как довършват обяда си.
Поставиха ножовете и вилиците в чиниите си педантично по европейски маниер, за да покажат, че са привършили.
— Кафе? — запита той.
Кимнаха. Той даде знак на келнера и поръча четири кафета. Предложи им цигари, които те отказаха. Баидр запали и ги загледа.
По-възрастният каза нещо на японски на съдружника си. По-младият се наведе през масата.
— Мистър Хокайдо пита дали ще имате време да размислите върху нашето предложение.
Баидр се обърна към младия, макар да знаеше, че Хокайдо разбира всяка дума.
— Размислих по него.
— И? — Младият мъж не успя да въздържи нетърпението си.
Баидр долови сянка на разочарование, която премина по лицето на по-възрастния и бързо изчезна.
— Няма да стане — рече. — Споразумението е твърде едностранчиво.
— Не разбирам — обади се младият. — Готови сме да построим десетте танкера на цената, която вие предложихте. Единственото ни желание е да използвате нашите банки за финансиране.
— Виждам, че не разбирате — продължи тихо Баидр. — Вие говорите за продажба, а аз се интересувам от формирането на цялостен консорциум. Не виждам защо трябва да се състезаваме при купуването на известна собственост. Успехът ни ще дойде, ако вдигнем цената, която в края на краищата ще платим. Например вземете сделката с Ранчо дел сол. Една от вашите групировка току-що го купи.
— Била е друга, не нашата — каза бързо младият. — Не бях осведомен, че се интересувате от това.