— Не се интересувам — отговори Баидр. — Но в този район има един друг терен, на който сме хвърлили око, а вашата групировка също се е насочила към него. Крайният резултат е, че първоначалната цена почти се удвои и който и от нас да го вземе, губи преди да е започнал.
— Вие чрез вашата банка в Ла Джола ли преговаряте? — запита младият японец.
Баидр кимна.
Младият се обърна към Хокайдо и бързо заприказва на японски. Хокайдо слушаше внимателно, кимаше, а после отговори. Младият отново преведе на Баидр.
— Мистър Хокайдо изразява съжалението си, че се намираме в съревнование за този имот, но казва, че преговорите са започнали, преди да влезем в контакт помежду си.
— Аз също съжалявам. Затова се обърнах към вас. За да постигнем помирение. Никой от нас не желае парите на другия. Всеки от нас има предостатъчно за себе си. Но ако работим заедно, бихме могли да си помагаме в други отношения. По тази причина говорихме да ни построите танкери.
— Но дори и тук усложнявате нещата — каза младият. — Ще построим десетте танкера, които искате, но откъде да ви намерим веднага десет танкера? На пазара няма.
— Това ми е известно, но вашата параходна компания разполага с повече от сто танкера. За вас ще бъде проста работа да ги прехвърлите на нашата компания, като запазите за всеки от тях правото на петдесет процента собственост. Така всъщност вие не губите ползата от тях.
— Губим петдесет процента от дохода, който ни носят — обясни младият мъж. — Не виждаме с какво се компенсира тази загуба.
— Петдесетте процента от дохода на допълнителните танкери, които строите, покриват повече от достатъчно загубите ви — отсече Баидр. — Вашето правителство ще погледне благосклонно на петдесетте процента от чуждите инвестиции, които аз осигурявам.
— Нямахме спънки, за да бъдат одобрени чуждите ни инвестиции — продължи младият.
— Условията в света се променят — спокойно заяви Баидр. — Рецесията в западния свят би се отразила на положителното салдо на плащанията ви.
— В момента нищо подобно не се задава на хоризонта — възпротиви се младият мъж.
— Човек никога не знае. Една промяна в световните доставки на гориво би довела до пълен застой на технокрацията. Тогава пред вас ще изникнат два проблема. Единият — намаляване на купувачите и вторият — неспособност да поддържате степента на продуктивност.
Младият човек отново заговори на Хокайдо. Възрастният човек бавно кимаше, докато слушаше. После се обърна към Баидр на английски.
— Ако се съгласим с вашето предложение, ще използвате ли танкерите за доставка на петрол за Япония?
Баидр кимна.
— Изключително?
Баидр отново кимна.
— Колко петрол бихте гарантирали? — запита Хокайдо.
— Изцяло зависи от моето правителство колко ще разреши. Мисля, че при сегашните обстоятелства би могло да се постигне удовлетворително споразумение.
— Бихте ли могли да осигурите клауза за най-облагодетелствана държава?
— Бих могъл.
Хокайдо помълча за момент. Следващите му думи бяха много ясни и точни.
— Накратко, мистър Ал Фей, всъщност вие твърдите, че ако сега ви дадем пет кораба на половин цена и построим още пет с ваши пари, вие ще бъдете така добър да използвате тези кораби да носят в нашата страна петрол, който ние ще купуваме от вас.
Баидр не отговори. Лицето му беше като маска. Изведнъж японецът се засмя.
— Сега разбирам защо ви наричат Пират. Вие сте истински самурай. Но все пак трябва да представя всичко това на моите съдружници в Япония.
— Естествено.
— Бихте ли дошли в Токио, ако решим да продължим преговорите?
Японците се изправиха. Баидр също стана. Мистър Хокайдо се поклони и подаде ръка.
— Благодаря за изключително приятния и информативен обяд, мистър Ал Фей.
Баидр стисна ръката му.
— Благодаря за времето, което ми отделихте, и за търпението ви.
Когато японците тръгнаха, Каридж направи знак за сметката.
— Не разбирам от какво се оплакват — каза той и се засмя. — Ние плащаме обяда. — Подписа чека и добави: — Майкъл Винсънт ни чака в бунгалото.
— Добре. Кога пристига Джордана? — запита Баидр.
— По разписание в четири часа — отговори Дик. — Преди обяда проверих. Има петнайсет минути закъснение. Трябва да потеглим от хотела не по-късно от три и половина.
Минаха през тъмното фоайе на хотела и отново излязоха на слънце. Поеха по пътеката, която водеше към бунгалата им. Стъпките им отекваха по розовата настилка.
— Провери ли какво става с Ранчо дел сол? — попита Баидр.
Каридж кимна.
— Всичко е готово. Наехме частна къща за вас близо до главната сграда с изглед към игрището за голф. Хората от банката са получили регистрация в самия клуб. Вечерята е в отделна зала. Първо ще сервират коктейли. Така че ще имаме възможност да се опознаем.