— Някой да е отказал?
— Не. Всички ще дойдат. И те очакват да ви видят с такова любопитство, каквото и вие изпитвате към тях.
Баидр се разсмя.
— Какво ли биха си помислили, ако се появя в традиционен костюм?
Каридж също се засмя.
— Ще изгубят ума и дума. До мен стигнаха приказки, че ви смятат за прост дивак. Те са големи сноби. Всички са бели англосаксонски протестанти. Никакви евреи, никакви католици, никакви чужденци.
— В такъв случай вероятно ще харесат Джордана — каза Баидр. Тя беше родена и израснала в Калифорния, така че пред нея номерата им не минаваха.
— Непременно — отговори Каридж.
— Въпреки всичко няма да е лесно. Забелязах липса на какъвто и да е ентусиазъм по отношение на новия бизнес и откакто управляваме банката, изпуснахме няколко важни сделки.
— Според докладите им те хвърлят вината върху контролираните от евреите банки в Лос Анжелис.
— Твърде лесно извинение, за да ме задоволи. Винаги се отнасям с подозрение, когато ми кажат нещо, което смятат, че ще приема. Оплескаха офертата с ранчото Стар и позволиха на японците да ни притиснат до стената с продажната цена.
— Казаха, че японците действали чрез банките в Лос Анжелис.
— Не е особено сполучливо. Бяха в изгодно положение. Трябваше да уредим всичко преди онези от Лос Анжелис да научат за сделката. А сега ни изпързаляха да извървим целия път до Токио и обратно.
Стигнаха бунгалото. Каридж отвори вратата и влязоха. Хладната тъмна стая с климатична инсталация действаше добре след ослепителната горещина на слънцето.
Винсънт се изправи, неизменната чаша с уиски беше на масичката пред него.
— Баидр, хубаво е, че се виждаме отново.
— Винаги е хубаво да те види човек, приятелю. — Стиснаха си ръцете, Баидр заобиколи малката масичка до дивана и седна.
— Как върви сценарият?
— Затова исках да те видя. Отначало си помислих, че ще е лесно. Като филмите ми за Мойсей и Исус — винаги има някакви чудеса, до които прибягваме за визуално пресъздаване. Например разделянето на Червено море пред евреите, възкресението. В настоящия случай обаче не е така. Заради вашия пророк не стават никакви чудеса. Той е просто човек.
Баидр се засмя.
— Вярно. Просто човек. Като всички нас. Ни повече, ни по-малко. Това разочарова ли ви?
— От кинематографична гледна точка да — отговори Винсънт.
— Струва ми се, че така посланието на Мохамед ще звучи по-убедително и драматично. Че един обикновен човек разнася откровението на Аллах сред хората. А какво ще кажете за преследването на арабите-неверници и подигравките от страна на евреи и християни, за изгонването и бягството му от Медина? А за борбата му да се завърне в Мека? Разбира се, че в това има достатъчно драматични моменти за няколко филма.
— За мюсюлманската общност вероятно да, но много се съмнявам, че на западния свят ще допадне идеята, според която християните са били злодеите на вселената. Казахте, че искате този филм да бъде показан по цялото земно кълбо, нали?
— Да.
— Тук е нашият проблем. — Той вдигна чашата и пресуши уискито. — Трябва да го разрешим преди да започнем работата по сценария.
Баидр мълчеше. Истината в Корана беше толкова очевидна, защо все изникваше този проблем? Неверниците не желаеха дори да я чуят. Ако само веднъж отвореха умовете и сърцата си за посланието на Мохамед, светлината щеше да ги озари. Той погледна замислено режисьора.
— Ако си спомням добре вашата версия във филма ви за Христос, него го разпъват римляните, а не евреите, не е ли така?
Винсънт кимна.
— Това не противоречи ли на истината? — запита Баидр. — Всъщност нали именно евреите осъждат Христос да бъде разпнат?
— Съществуват различни версии — каза Винсънт. — Защото самият Христос е евреин и е бил предаден от един от апостолите си — Юда, — също евреин и тъй като равините от храмовете на правоверните са го мразели заради заплахата, която представлявал за властта и авторитета им, много хора смятат, че именно евреите са подтикнали римляните да го разпънат на кръст.
— Но във филма езичниците-римляни са виновниците, нали?
— Да.
— Ето и отговорът — каза Баидр. — Ще построим филма около конфликта на Мохамед с кураишите, който довежда до бягството му в Медина. В действителност борбата на пророка не е с евреите, които вече са приели принципа на един бог, а с трите големи арабски племена, които почитали много богове. Тъкмо те, а не евреите го довеждат до бягството му от Мека.