Винсънт го гледаше.
— Помня, че съм чел това, но никога не съм виждал събитията в такава светлина. Смятах, че арабите винаги са го поддържали.
— Но не и в началото — каза Баидр. — Племето кураиш се е състояло от езичници-араби, които почитали много богове и всъщност по-скоро към тях, а не към евреите и християните Мохамед насочил отначало учението си за истинския Аллах. Тъкмо тях той първо нарекъл неверници.
— Ще опитам от тази гледна точка — каза Винсънт. Напълни чашата си отново и се взря в Баидр. — Сигурен ли сте, че няма да ви е интересно да напишем сценария заедно?
Баидр се изсмя.
— Аз съм бизнесмен, а не писател. Оставям това на вас.
— Но вие знаете историята много по-добре от всички.
— Прочетете отново Корана. Може би тогава ще разберете как виждам аз нещата. — Изправи се. — Юсеф пристига следобед и идущата седмица ще се съберем всички. Сега, ако ме извините, отивам на летището да посрещна съпругата си.
Винсънт стана.
— Мисля, че ми показахте правилния път. Веднага ще седна да работя според новото виждане.
Стиснаха си ръцете и Винсънт си тръгна. Баидр се обърна към Каридж.
— Какво мислиш? — запита той.
— Ако смея да си кажа мнението, шефе, смятам, че би трябвало да му платите и да забравите тая работа. Единственото, в което можете да сте сигурен относно този филм, са загубите.
— Коранът учи, че човек може да се облагодетелства разнородно от действията си, да търси не само печалбата, но и доброто.
— Вярвам, че сте прав, но на ваше място много бих внимавал, преди да продължа с филма.
— Ти си необикновен млад човек. Понякога не си ли мислиш и за друго освен за долари и центове?
Каридж издържа погледа му.
— Не и когато работя. Не мога да си представя, че сте ме наели заради изисканите ми обноски.
— Предполагам, че не — отбеляза той. — Но съществуват неща по-важни от парите.
— Не на мен се пада да вземам решения — каза Дик. — Не и когато се отнася до вашите пари. — Започна да прибира някои документи в куфарчето си. — Мое задължение е да съм сигурен, че вие съзнавате всички рискове. Останалото е ваше дело.
— И ти смяташ, че работата с филма носи риск?
— Голям.
Баидр се замисли за малко.
— Ще го имам предвид по-нататък. Отново ще е върнем към него, когато сценарият бъде готов и платим.
— Да, сър.
Баидр тръгна към вратата на спалнята.
— Благодаря, Дик — каза тихо. — Не бих искал някога да си помислиш, че не оценявам онова, което се опитваш да правиш за мен.
Дик се изчерви. Баидр не го хвалеше често.
— Няма нужда да ми благодарите, шефе.
Баидр се усмихна.
— Ще взема набързо един душ и след няколко минути съм готов. Обади се да докарат колата пред бунгалото.
— Готово, шефе. — Каридж вдигна телефона, преди Баидр да затвори вратата.
ПЕТА ГЛАВА
Както обикновено полетът от Париж закъсня с един час. Наум Баидр проклинаше авиолиниите. Всички са еднакви. Никога нямат точна информация за пристигането, тя идва толкова късно, че няма какво да правиш, освен да седиш на летището и да чакаш самолета да се приземи.
Телефонът звънна в малката стая на ВИП-а и стюардесата вдигна слушалката. За момент се заслуша, а после се обърна към тях.
— Нула нула три каца в момента. След няколко минути ще бъде на ръкава.
Баидр стана. Тя се изправи иззад бюрото и отиде при тях.
— На изхода ще ви посрещне мистър Хансен и ще уреди бързо формалностите за мисис Ал Фей.
— Благодаря — каза Баидр.
Около мястото за пристигане се събра тълпа. Посрещна ги мистър Хансен — набит мъж в униформа на Ер Франс. Той бързо ги преведе надолу по стълбите през митническата зона. Униформен паспортен служител се присъедини към тях и всички влязоха в залата за пристигане в момента, когато Джордана слизаше от самолета.
Баидр кимна одобрително. Джордана имаше безпогрешна интуиция. Нямаше помен от обичайните джинси и прозрачни дрехи, които предпочиташе да носи в Южна Франция. Напротив — беше модерно облечена млада калифорнийска съпруга. Костюмът Диор с прилична дължина на полата, шапката със спусната периферия и лекия грим подхождаха точно за обществото, в което им предстоеше да бъдат. Тръгна напред, за да я поздрави.
Тя поднесе страна за целувка.
— Изглеждаш великолепно — каза той.
— Благодаря. — Тя се усмихна.
— Удобно ли пътува?
— Спах през целия път. Подредиха ми специално място.
— Хубаво. Очаква ни тежка програма.
Зад нея се появи Юсеф с поизмачкан тъмен костюм и секретарката й. Баидр се ръкува с тях, а представителят на Ер Франс взе паспортите им, за да бъдат извършени формалностите. Баидр заведе Джордана настрани от хората, за да поговорят насаме.