Тя искаше да му каже нещо, но не намери думи. Идваха от различни светове. В неговия свят жената беше нищо, а мъжът — всичко. Ако му заявеше, че има същите нужди като него, същите сексуални и обществени пориви, той би го възприел като заплаха за мъжкото си превъзходство. Щеше да си помисли, че не е била добра съпруга. И все пак тъкмо тези нужди ги сближиха в началото.
Тя притисна лице към гърдите му и тихо заплака. Той нежно погали косата й.
— Липсваше ми — промълви. Сложи ръка под брадичката й и вдигна лицето й. — За мен ти си единствена.
„Тогава защо не идва при тях? А другите жени?“ — мина й през ума.
Той й отговори, като че ли четеше мислите й.
— Те не означават нищо — каза. — Те са само, за да минава времето.
Тя все още мълчеше.
— И с теб ли е същото? — добави той.
Тя го погледна в очите. Той знаеше. Винаги е знаел. Но никога не беше го споменавал. Кимна. Устните му се свиха за миг. Въздъхна.
— Човек изгражда своя рай или ад още тук на земята. Както аз изграждам моя.
— Не ми ли се сърдиш? — запита тя.
— Какво право имам? Присъдата ни се произнася, когато застанем пред Аллаха и тогава се четат прегрешенията ни. Достатъчно ми е да нося собствените си грехове. Ти не си като нас, така че дори нашите закони не биха могли да бъдат приложени за теб. Имам една-единствена молба.
— Каква е тя? — запита тя.
— Само да не е с евреин — каза той. — Ще се правя, че не виждам останалите, както постъпваш и ти.
Тя сведе очи.
— Трябва ли да има други?
— На този въпрос не мога да отговоря вместо теб — каза той. — Аз съм мъж.
Нямаше какво да му отвърне. Той отново придърпа главата й.
— Обичам те, Джордана.
Тя почувства как топлината му се разлива в нея и се притисна към него. С корема си усети как той се втвърдява. Спусна ръце и го обхвана. Беше корав и пръстите й се навлажниха от него.
— Баидр! — простена тя. — Баидр!
Той се вгледа в очите й, после я хвана под мишниците и я вдигна във въздуха пред себе си. Несъзнателно тя разтвори крака и ги уви около кръста му, а той бавно я спусна върху себе си. Тя пое дъх, когато усети, че влиза в нея. Като че ли пъхна нажежена пръчка в сърцето й. Прав, той я крепеше и започна бавно да се движи в нея.
Горещината се разля в тялото й и тя не можа да се спре. Притисната към Баидр като маймуна, започна спастично да се извива, разтърсвана от оргазъм след оргазъм. Мислите лудо препускаха в главата й. Не беше правилно. Не биваше така. Не трябваше да получава това. Не беше наказанието, което търсеше.
Тя отвори очи и го изгледа с безумен поглед.
— Искам да ми причиниш болка — каза.
— Какво?
— Да ме заболи. Моля те. Както последния път. Не заслужавам нищо повече.
За миг той застина, после бавно я пусна на пода и откопчи ръцете й от себе си. Внезапно гласът му стана студен.
— По-добре се обличай, иначе ще закъснеем.
Обърна се и влезе в стаята си. След малко тя се разтрепери. Взе хавлията и се изруга. Нищо не можеше да направи както трябва.
ШЕСТА ГЛАВА
Жегата от палещото бяло слънце като че се отразяваше в назъбените скали и пясъците на пустинята, които се простираха пред тях. Тук-там случаен изсъхнал шубрак се поклащаше мудно на топлия вятър. Пукотът на картечница някъде напред изведнъж секна.
Лайла лежеше неподвижно в малкото убежище. Усещаше как потта се събира под мишниците й, между гърдите и краката й. Внимателно се претърколи по гръб. Въздъхна с облекчение. Болката в гърдите й, на които се бе опирала о земята, утихна. Присви очи към небето и се замисли колко ли дълго ще лежи тук. Сирийският наемник, който отговаряше за тренировките им, й каза да не мърда оттам, докато останалите от взвода не я настигнат. Хвърли поглед към тежкия мъжки хронометър. Трябваше да са тук поне преди десет минути.
Стоически се насили да изчака. Може и да беше само тренировъчно упражнение, но куршумите, които използваха, бяха бойни и вече една жена беше убита, а три други — ранени. След последното упражнение в лагера въпросът с черен хумор беше кой ще спечели най-много от ликвидирането на федаините — те или израелците?
Искаше й се да запуши, но не смееше да мръдне. Струйка дим в чистия въздух щеше да привлече огъня. Зад дупката чу някакъв шум.
Тихо се обърна по корем и изви глава, за да погледне, като в същото време придърпа пушката към себе си. Малко по малко се промъкна до върха на укритието и се надигна.
Удари я една тежка ръка, която нахлупи стоманената каска и обшивката върху ушите й. През болката чу грубия глас на инструктора.
— Глупава женска! Казано ти беше да държиш главата си надолу! Щях да те забележа от сто метра.