Той се прекатури запъхтян в дупката до нея. Беше нисък и дебел, як мъж, на когото не достигаше нито дъх, нито търпение.
— Какво става тук горе? — запита той.
— Откъде да знам? — тросна се тя сърдито. — Нали ми нареди да не си подавам главата.
— Предполагаше се, че ти си авангардът.
— Ти ми обясни как да направя така, че да разбера какво става, без да си подавам главата от укритието? — саркастично каза тя.
Той млъкна. Без да продума, извади пакет цигари и й предложи. Тя взе една, а той запали цигарите и на двамата.
— Мислех, че не бива да пушим — отбеляза.
— Пичка ти майчина — каза той. — Уморих се да играя тия тъпи игри.
— Кога ще дойде взводът?
— Едва когато се стъмни. Решихме, че за тях няма да е безопасно да се придвижат по-рано.
— Тогава защо дойде тук?
Той я погледна унило.
— Някой трябваше да ти съобщи за промяната в плана.
Тя се втренчи в него. Можеше да изпрати някой от другите, нямаше нужда да идва лично. Но тя знаеше защо го е направил. Досега тя като че ли беше единствената жена от взвода, която не беше минал.
Това не я обезпокои особено. Можеше да се справи с него, ако се наложеше. Или пък ако искаше. В някои отношения всичко бе много улеснено. Всички традиционни мюсюлмански забрани бяха вдигнати. На жените им казаха, че в борбата за свобода тяхно задължение е да дават утеха и облекчение на мъжете. В новото свободно общество никой нямаше да ги сочи с пръст. Ето още един начин как жената можеше да помогне за спечелване на борбата.
Той откачи манерката от колана си и развъртя капачката. Отметна глава назад и остави водата да се излива на тънка струйка бавно в гърлото му, а после й я подаде. Тя сипа малко на пръстите си и бавно изтри лицето си.
— Да не ме чуе Аллах, но е горещо — каза той. Тя кимна, връщайки му манерката.
— Голям късметлия си — отбеляза. — Аз съм тук вече от два часа. А докато се стъмни, ти ще седиш по-малко от мен.
Отново се обърна по гръб и издърпа надолу козирката на каската да я пази от слънцето. Можеше поне да се нагласи удобно, докато чака. След малко усети погледа му. През притворените си клепачи виждаше как я е зяпнал. Забеляза тъмните кръгове от пот под мишниците, на кръста и на дъното на панталона си. Като че бе маркирала интимните си места.
— Ще се опитам да си почина — обяви тя. — Тази горещина ме скапа.
Той не отговори. Тя погледна нагоре към небето. Струваше й се, че яркосиният му цвят е характерен за края на лятото. Странно. Досега винаги го беше свързвала с края на лятната ваканция и връщането в училище. Един спомен изникна в съзнанието й. Беше ден, подобен на този, със същото синьо небе, когато майка й каза, че баща й ще иска развод. Заради онази американска кучка. А след спонтанен аборт тя не можеше повече да има деца, така че нямаше да му роди син. Този следобед Лайла и по-голямата й сестра играеха на плажа, когато изведнъж се появи икономката Фарида. Изглеждаше странно развълнувана.
— Незабавно се върнете в къщата — рече. — Баща ви тръгва и иска да се сбогува с вас.
— Добре — каза тя. — Само да си сменим мокрите бански.
— Не — възрази рязко Фарида. — Няма време.
Баща ви бърза.
Тя се обърна и се заклатушка обратно към къщата. Те тръгнаха след нея.
— Мислех, че татко ще поостане — каза Амал. — Защо заминава?
— Не знам. Аз съм само прислужница. Не ми се полага да питам.
Двете момичета се спогледаха. Фарида винаги знаеше всичко. Щом твърди, че не знае, значи не искаше те да знаят.
Спря пред страничната врата на къщата.
— Избършете краката си от пясъка — изкомандва ги. — Баща ви чака в предния салон.
Те бързо изтриха краката си и се втурнаха през къщата. Баща им ги чакаше близо до предната врата. Джабир вече пренасяше куфарите в колата.
Баидр се извърна и изведнъж се усмихна. Но очите му бяха странно тъжни. Когато се спуснаха към него, той приклекна на едно коляно, за да ги прегърне.
— Радвам се, че дойдохте навреме — каза. — Страхувах се, че ще тръгна, без да ви кажа довиждане.
— Къде отиваш, татко? — запита Лайла.
— Трябва да се върна в Америка по важна работа.
— Аз си мислех, че ще останеш — каза Амал.
— Не мога.
— Но ти ни обеща да ни заведеш на водни ски — запротестира Лайла.
— Съжалявам. — Гласът му някак се разтрепери и ненадейно очите му се насълзиха. Привлече ги към себе си. — Бъдете добри момичета и слушайте майка си.
Нещо не беше наред. Усещаха го, но не им беше ясно какво е.
— Когато се върнеш, ще ни заведеш ли на водни ски? — запита Лайла.
Баща й не отговори. Вместо това ги притисна здраво. Внезапно ги пусна и се изправи. Лайла вдигна поглед и си помисли колко е хубав. Никой от другите бащи не беше като него.