Както обикновено Джабир чакаше с тежкия хавлиен халат и плътни кърпи, метнати през рамо. Наметна господаря си с пешкирите.
— Добър вечер, господарю — меко каза той на арабски.
— Добър вечер, приятелю — отвърна Баидр, силно търкайки тялото си с кърпите. — Колко е часът?
Джабир погледна тежкия сейко от неръждаема стомана, подарък от господаря му.
— Деветнайсет часът и петнайсет минути френско време — гордо заяви той. — Господарят добре ли си почина?
— Да, благодаря ти — обади се Баидр, като остави кърпите и се загърна в халата, който Джабир му поднесе. — Къде се намираме?
— Над Ламанша — отговори Джабир. — Капитанът искаше да ви съобщя, че в двайсет часа и четирийсет минути ще бъдем в Ница.
— Добре — каза Баидр.
Джабир държа вратата на малката баня отворена, докато Баидр влезе в своята кабина. Въпреки че господарското помещение беше голямо и заемаше почти една трета от вътрешността на боинга 707, въздухът беше тежък и наситен с острия мирис на хашиш и амилнитрит.
Баидр спря за момент. Миризмите не му пречеха, докато ги използваше, но по-късно му бяха противни.
— Тук вони — отбеляза той. — Много лошо, че не можем да отворим прозорец и да проветрим. Сигурно ще е неудобно на девет хиляди метра височина.
Джабир не се усмихна.
— Да, сър. — Той бързо излезе от кабината, пусна всички вентилатори, после взе парфюмиран спрей и напръска стаята. Върна се при Баидр. — Господарят реши ли кой костюм да облече?
— Още не — отвърна Баидр. Гледаше огромното двойно легло, което заемаше почти половината от кабината.
Двете момичета лежаха прегърнати, голите им тела сияеха на меката златиста светлина на кабината. Спяха дълбоко. Баидр си спомняше случилото се преди часове толкова ясно, все едно, че всичко ставаше сега.
Стоеше изправен до леглото и ги гледаше как се любят. Главата на всяка се намираше между краката на другата. Яростно се поглъщаха с устни и езици, когато изведнъж се претърколиха и полукълбата на двата бели задника блеснаха пред очите му. Той усети как възбудата му нараства и като сведе поглед, видя ерекцията си силна и пулсираща. Бързо загреба от масата няколко ампули и коленичейки над момичето, допря пениса си до отвора на ануса й. Провря силната си ръка под корема й и я придърпа здраво към себе си. Плъзна длан надолу, докато напипа хълмчето й. Езикът на другото момиче ближеше клитора й и докосваше върховете на пръстите му. Той яростно дръпна момичето към себе си и със силен напор влезе дълбоко в ануса й.
За момент момичето застина от неочакваното насилие, а след това отвори уста, за да извика. Докато си поемаше дъх, той счупи две ампули пред лицето й. Вместо да изкрещи, тя изпита огромно удоволствие и безумен спастичен оргазъм. Секунда по-късно той счупи една ампула и за себе си и изпадна в оргазъм, който сякаш продължи безкрайно. Стаята се завъртя пред очите му и той потъна в тъмнина. Следващото му съзнателно действие беше, когато се събуди и отиде под душа.
Сега стоеше до леглото и пак ги гледаше. Този път обаче не почувства нищо. Беше му минало. Той ги използва и те изпълниха предназначението си. Така по-лесно понесе скуката от дългия полет от Лос Анжелис. Вече не си спомняше имената им. Тръгна към вратата на кабината. От прага се обърна към Джабир.
— Събуди ги и им кажи да се облекат — каза и затвори вратата след себе си.
Мина през тесния коридор покрай двете кабини за гости и влезе в главния салон. Дик Каридж, изпълнителният му помощник, беше в офиса си в предната част на салона, седнал зад бюрото до телефоните и телекса. Както обикновено младият адвокат беше облечен официално: с бяла риза, връзка, тъмен костюм. Баидр не си спомняше да го е виждал без сако.
Каридж се изправи.
— Добър вечер, шефе — каза тържествено. — Добре ли си починахте?
— Да, благодаря — отговори Баидр. — А ти?
Младият адвокат направи гримаса, най-многото, което можеше да си позволи.
— Не успях да се науча да спя в самолет.
— Ще се научиш — усмихна се Баидр. — Има време.
Каридж не се усмихна.
— Щом не съм се научил за две години, страхувам се, че никога няма да се получи.
Баидр натисна копчето за стюарда.
— Има ли нещо особено?
— Всичко е тихо — отговори Каридж. — Уикенд, нали знаете.
Баидр кимна. Беше събота. Не очакваше никаква суетня. Докато тръгнат от Лос Анжелис, беше станало един сутринта.
Раул, главният стюард, дойде откъм кухнята.
— Да, сър?
— Кафе — каза Баидр. — По американски. — Стомахът му още не беше съвсем готов за силното кафе от филтър, което стюардът предпочиташе да прави. Той отново се обърна към Каридж: — Установи ли връзка с яхтата?