— Ако татко толкова е искал син — рече тя — защо не ми е казал? С радост щях да стана момче.
Дядо Риад остави вестника.
— Не е толкова лесно, дете.
— Вярно ли е това, което мама казва? — запита тя. — Никога ли няма да го видим вече?
Той помълча, преди да отговори.
— Майка ти беше разгневена. С времето ще го преглътне.
Но не се получи така. Годините минаваха и момичетата постепенно започнаха да възприемат отношението на майка им към бащата. А след като баща им не се опита да се сближи с тях, те най-накрая се убедиха, че тя е права.
Когато слънцето взе да преваля и лятната синевина започна да помръква, въздухът захладя. Лайла се изви настрани и погледна сириеца.
— Колко още остава?
— Около половин час — отговори той усмихнат.
— Ще имаме достатъчно време. — Протегна ръка към нея.
Тя бързо се дръпна.
— Недей!
Той я зяпна.
— Какво ти става? Да не би да си лесбийка?
— Не — каза тя тихо.
— Тогава не бъди толкова старомодна. Защо мислиш, че дават хапчета на момичетата?
Тя отвърна на погледа му. В гласа й се прокрадна презрение. Всички мъже бяха еднакви.
— За да се предпазвам аз, а не за твое удобство — отвърна.
— Той й отправи победоносна — поне по негово мнение — усмивка.
— Хайде, ела — обади се и отново протегна ръка. — Може би ще ти покажа как да изпиташ удоволствие.
С бързо движение тя го сръга с пушката в корема.
— Съмнявам се — изрече тихо. — Може да си ме научил как да използвам това оръжие, но аз вече зная да се чукам.
Той сведе очи, а после ги вдигна към лицето й. Разсмя се от сърце.
— Не съм се съмнявал и за минута — изрече бързо. — Само се тревожех да не загубиш тренинг.
СЕДМА ГЛАВА
Лайла с мъка изпълзя по назъбената, покрита с пясък скала, докато стигна заграждението от бодлива тел. Спря задъхана. След малко се обърна и се взря в бледо осветената нощ. Соад — едрата египтянка и Айда — ливанката бяха на сантиметри зад нея.
— Къде е Хамид? — запита тя.
— Откъде, по дяволите, да знам? — изруга египтянката. — Смятах, че е стигнал горе преди нас.
— Джамила одраска коляното си, като се катереше по скалите — каза Айда. — Видях го, че я превързва.
— Това беше преди един час — саркастично додаде Соад. — А досега сигурно е изтъркал путката й като кожа на прашка.
— Какво да правим? — запита Лайла. — За да прекосим, са ни необходими ножици за бодлива тел.
— Мисля, че Фарида има — каза Айда.
— Предайте й назад — нареди Лайла. Съобщението премина бързо по редицата жени зад нея. След малко ножиците, прехвърлени от ръка на ръка, стигнаха до Лайла. Соад й ги подаде.
— Боравила ли си с такива по-рано?
— Не — отговори Лайла. — А ти?
Соад поклати глава.
— Няма да е трудно. Последният път наблюдавах Хамид как го прави.
Тя пое ножиците и полека долази до заграждението с бодлива тел, после се извъртя по гръб. Бавно вдигна ножиците над главата си. Излъсканите метални остриета блеснаха на лунната светлина. Навярно само за част от секундата, но незабавно картечницата напред затрака и куршумите засвистяха над главите им.
— По дяволите! — възкликна с възмущение Лайла, залягайки. Не смееше да помести дори главата си, за да погледне към другите. — Къде сте? — извика.
— Тук сме — обади се Соад. — Не мърдаме.
— Трябва да се изтеглим — каза Лайла. — Забелязали са ни.
— Ти се изтегляй. Не тръгвам наникъде, докато не спре картечницата.
— Ако изпълзим, спасени сме — стрелят на метър от главите ни.
— Те са араби — отбеляза саркастично Соад. — Не познавам арабин, който да стреля точно. Оставам тук.
— Аз пък потеглям. Ако искаш, можеш да си стоиш тук цяла нощ.
Предпазливо се обърна по корем и запъпли като рак покрай телената ограда. След малко чу дращещи звуци зад себе си. Погледна назад. Останалите жени я следваха.
Почти половин час по-късно спря. Картечницата все още стреляше, но куршумите вече не летяха над главите им. Бяха излезли извън обсега им.
Този път не рискува. Натърка с пръст остриетата на ножиците, така че да не отразяват светлината. Отново се обърна по гръб и достигна телената мрежа. Беше по-твърда, отколкото си мислеше. Шумът от рязането се носеше в тишината на нощта, но изглежда, никой не чуваше. След няколко минути направи в първия ред отвор колкото да се провре. През отвора излази към следващия ред. Оставаха още два реда и тогава щяха да са вън от опасност.
Въпреки студа тя се изпоти. С мъка се захвана с втория ред. Беше от двойна тел и бяха нужни почти двайсет минути, за да я пререже. Последният ред беше изплетен от тройна тел, трябваха й четирийсет минути, за да се справи.