Просна се по гръб задъхана, ръцете и раменете я боляха. След малко погледна към Соад.
— Ще залягаме, докато се доберем до белите колчета. Вероятно са на двеста метра. Оттам нататък сме извън всякаква опасност.
— Окей — отговори Соад.
— Помнете — главите долу — напомни Лайла. Отново се претърколи по корем и започна да се влачи напред. Двеста метра по корем й се сториха като хиляда мили.
Най-накрая на няколко метра пред себе си видя белите колчета, набити в земята. В същото време чу мъжки гласове.
Лайла вдигна ръка с дланта назад, за да даде знак на жените да мълчат. Срамота щеше да е да ги забележат тъкмо сега. Всички се свиха на земята.
Гласовете идваха отляво. На лунната светлина тя различи трима войници. Единият палеше цигара, а другите двама седяха зад картечница. Кибритената клечка, изхвърлена от войника, описа пламтяща дъга и падна близо до лицето на Лайла.
— Тия курви са още там — каза войникът с цигарата.
Един от другите двама се изправи и раздвижи ръцете си, за да се сгрее.
— Хамид ще се окаже с няколко замръзнали путки в ръцете си.
Войникът с цигарата се изсмя.
— Може да ми подхвърли някои и на мен. Ще му покажа как да ги затопли.
— Хамид не се отказва от нищо — обади се седналият. — Той е като паша с харем.
Чу се леко бръмчене. Войникът с цигарата взе уоки-токито. Лайла не разбра какво говори по него, но чу какво обясни на другарите си, след като прекъсна връзката.
— Беше първи пост. Открили са ги, а после ги изпуснали. Смятат, че са тръгнали насам.
— Бабина им трънкина — каза единият от другите. — При тази лунна светлина виждам на половин миля напред. Нищо няма.
— Въпреки това си отваряй очите. Ще се изложим, ако няколко момичета ни направят на маймуни.
Лайла се усмихна злобно. Тъкмо това щеше да стане. Протегна ръка назад и потупа Соад по рамото. Беззвучно размърда устни:
— Чу ли?
Соад кимна, също и жените зад нея. Всички бяха чули.
Лайла направи широк и бърз жест с ръка. Те разбраха. С пълзене щяха да опишат кръг около платформата на картечницата. Раздвижиха се бавно, почти без да дишат.
Отне им близо час, докато заобиколят белите колчета и се разположат точно зад картечницата. Тогава Лайла даде сигнал.
С вик жените се изправиха на крака и нападнаха. Ругаейки, войниците се обърнаха и се оказаха срещу дулата на оръжията на жените.
— Пленихме ви — каза Лайла. Изведнъж ефрейторът се усмихна.
— Предполагам — призна той.
Лайла позна, че той беше онзи, който запали цигарата. Каза тържествуващо:
— Може би сега ще си промените мнението за жените-войници.
Ефрейторът кимна.
— Може би.
— А сега какво да правим? — запита Соад.
— Не знам — каза Лайла. — Смятам, че трябва да се обадим и да докладваме за пленниците. Обърна се към ефрейтора. — Дай ми твоето уоки-токи.
Той й го подаде. Усмихваше се.
— Мога ли да изляза с едно предложение?
— Щом желаеш — отговори Лайла делово.
— Ние сме ваши пленници, нали? Лайла кимна.
— Защо не ни изнасилите, преди да докладвате? Обещаваме, че няма да се оплачем.
Жените се разхилиха. Лайла се ядоса. Арабските мъже са най-отвратително самомнителните нерези. Натисна копчето за свръзка на уоки-токито. Но преди да получи отговор, Хамид и Джамила се приближиха: имаха вид като че се бяха разхождали цял следобед в парка.
— Къде, по дяволите, бяхте? — кресна тя на Хамид.
— Точно зад вас.
— Защо не ни помогнахте?
Той вдигна рамене.
— За какво да ви помагаме? Вие се справихте добре.
Тя погледна Джамила. Лицето на пълната палестинка изглеждаше разведрено и на Лайла й беше ясно защо. Обърна се към Хамид.
— Как минахте през бодливата тел?
— Лесно — отговори той с широка усмивка. — Изровихме си малък изкоп и проебахме пътя си оттам.
Докато можа, Лайла запази сериозен израз, а после се разсмя. Сирийският наемник имаше странно чувство за хумор, но все пак беше забавен. Подаде му уоки-токито.
— Хайде, обади им се — каза. — Може би ще ги накараш да ни изпратят камион. Мисля, че всички имаме нужда от гореща баня.
Парата се издигаше над покривите на бараките с душове. Гласовете на жените заглушаваха шума на течащата вода.
Всяка кабинка имаше по четири душа, тъй като бяха строени за обществени нужди, така че четири жени се събираха заедно. А понеже кабините бяха само две, винаги се нареждаше опашка от жени, които чакаха да се освободи място. Лайла обичаше да изчаква докато повечето жени свършат да се къпят, затова не бързаше. Облегна се на прозореца и запуши цигара, заслушана в говора на жените.