Бяха изминали вече почти три месеца, откакто дойде в лагера и през цялото време от сутрин до вечер ги тренираха. Каквато и тлъстина да е имало по тялото й, тя отдавна се беше стопила. Сега беше слаба, коремът и мускулите на хълбоците й бяха стегнати, гърдите й бяха като две ябълки. Лъскавата й черна коса, подстригана късо за удобство, когато пристигна, сега стигаше до раменете й.
Всяка сутрин преди закуска имаха два часа гимнастика и тренировка. След това идваше обучението на жените за работа с оръжия — как да ги използват и как да се отбраняват. Научиха как да употребяват ръчните и пластичните гранати, техниката на подготовка и укриване на пощенски пратки с експлозив, както и боравене с транзисторни апарати с часовников механизъм. Следобедите прекарваха в тренировки по ръкопашен бой и за въоръжена схватка. По-късно имаха политически лекции. Политическата подготовка беше важна, тъй като всеки от тях бе предполагаем мисионер на новия ред в арабския свят.
Политическите лекции биваха следвани от уроци по военна тактика, диверсия и саботаж, партизанска война и подривна дейност.
Целият последен месец тренираха на полето. Всички теоретични познания бяха приложени на практика. Лайла постепенно чувстваше как мускулите й заякват. Все по-рядко се възприемаше като жена. Целта, заради която тренираше, я беше обсебила, беше определила битието й. Чрез нея и други подобни на нея щеше да дойде новият свят. На моменти си спомняше за майка си и сестра си. Те бяха в Бейрут, все още живееха в стария свят — сестра й с дребнавите си грижи около семейството и социалните проблеми, а майка й продължаваше да страда и негодува от начина, по който беше отхвърлена от баща й, но не правеше нищо конструктивно с живота си. За миг Лайла затваряше очи и си представяше онзи ден в Южна Франция преди идването й тук. Мислеше как баща й и синовете му караха водни ски в залива пред хотел „Карлтон“. Баща й не беше се променил, откакто го видя за последен път преди девет години. Все още бе висок и хубав, пълен със сила и живот. Само ако можеше да разбере, само ако знаеше доколко е способен да помогне да се освободи арабския свят от империализма на Израел и Америка. Само ако знаеше за нуждата, страданията, гнета, който изпитваха неговите братя, нямаше да стои бездейно и да позволи това да се случи. Но само си мечтаеше да бъде така. Разбира се, той знаеше. Положително знаеше.
Но просто не го беше грижа. Богатството му бе дошло по рождение и единственият му стремеж беше да го увеличи. Той обичаше лукса и властта, която се проявяваше само като си мръднеше пръста. А ужасната истина е, че не беше сам. Шейховете, принцовете и кралете, банкерите и богаташите бяха едни и същи, независимо дали са араби или не. Те се интересуваха само от себе си. Каквито и облаги да произтичаха от техните начинания, те си оставаха инцидентни. Все още милиони селяни във всички арабски страни живееха на границата на глада, докато управниците им пътуваха в кадилаци с климатични инсталации, в частни самолети, поддържаха палати и къщи из целия свят и надуто говореха за освобождението на своите народи.
Рано или късно това трябваше да стане. Войната срещу чужденците беше само първата крачка. Втората и вероятно по-трудната щеше да бъде борбата срещу собствените им потисници — срещу хора като баща й, които ограбваха всичко и не деляха богатството си с никого.
Един от душовете се освободи и Лайла преметна голямата груба хавлиена кърпа върху разделителната преграда и пристъпи под вдигащата пара вода. Топлината премина през нея като успокоителен балсам. Усети как напрегнатите й мускули се отпускат. Бавно и лениво започна да се сапунисва, допирът на пръстите върху собствената й кожа й доставяше чувствено удоволствие.
В това отношение приличаше на баща си. Отново си го представи на водните ски, с изопнати мускули — цялото му същество се радваше на физическото усилие, на умението и равновесието.
Тя насапуниса меката окосменост на лонното възвишение, докато тъмните къдрички се покриха с бяла пяна. След това издаде бедрата си напред така, че водата да бие директно там. Топлината проникна в тялото й. Леко, почти несъзнателно тя се погали. Оргазмът и образът на баща й на ските, с изпънати бедра, я връхлетяха едновременно и я изненадаха. Преди да успее да се спре, друг оргазъм я разтърси. Сепна се, обзе я яд, а после отвращение от себе си. Изпитваше отвращение дори само от представата. Бързо спря горещата вода и застана като вдървена под ледената струя, докато тялото й посиня от студ. Излезе от клетката и уви хавлиената кърпа около себе си.
Истинска лудост. Никога по-рано не бе имала подобни мисли. Но то беше в кръвта й. Майка й го беше казвала много пъти. Била като баща си. Той бил подвластен на тялото си — страстта и похотта му никога не можели да бъдат задоволени. Майка им беше разказвала истории за него и жените. Не бил мъж, способен да се задоволи само с една почтена жена. Лоша кръв, заявяваше майка й като предупреждение.