Изсуши се и след като завърза кърпата около себе си, се върна в бараката.
Соад, която спеше на леглото до нейното, беше почти облечена.
— Какво ще правиш тази вечер?
Лайла понечи да вземе една роба.
— Нищо. Смятам просто да остана в леглото и да почета.
Соад започна да се черви.
— Имам среща с Абдула и един негов приятел. Защо не дойдеш?
— Наистина нямам желание.
Соад я погледна:
— Хайде. Ще ти се отрази добре, ако излезеш.
Лайла не отговори. Припомни си Соад в първия й ден тук. Дошла, за да бъде близо до приятеля си, и разказваше на всички как не можела да дочака мига да бъде с него. Но след като той не се появи, тя не се разстрои. Взе насериозно разкрепостяването на жената. В тази армия жените имаха равни права, изчука се с целия лагер и изобщо не се церемонеше. „В Кайро не е така“ — казваше тя с груб смях.
— Искам да знаеш нещо — сериозно започна Соад. — Ако дойдеш, ще ти отстъпя Абдула. Той е най-добрият ебач в лагера. Аз ще отида с приятеля му.
Лайла я стрелна с очи.
— Няма да дойда.
— За какво се пазиш? — запита Соад. — Дори да не го искаш за себе си, това е част от задълженията ти. Командващият офицер не ни ли каза, че ние отговаряме за утехата и облекчението на нашите мъже? Не мога да си представя по-добър начин да съчетавам задължения и удоволствие.
Лайла се разсмя. Умът на Соад работеше в една посока.
— Фантастична си — каза й тя. — Но нито един от тези мъже не ми харесва.
— Никога няма да разбереш, докато не ги изпробваш — възрази Соад. — Мъжете могат да те изненадат. Понякога най-големите любовници имат нищо и никакъв вид.
Лайла поклати глава.
Озадачен израз се изписа на лицето на Соад.
— Ти девствена ли си?
Лайла се усмихна.
— Не.
— Тогава си влюбена — заключи тя.
— Не.
Соад се отказа.
— Не те разбирам.
Това беше най-вярното, което Соад някога беше казвала. Но как да я накара да проумее, че в живота има други неща, по-важни за нея от секса?
ОСМА ГЛАВА
Бяха минали десет минути от сутрешната тръба, когато вратата на казармата неочаквано се отвори и Хамид се провикна от прага: „Мирно!“
Настъпи бъркотия, докато жените застанаха пред леглата си, всички облечени до различна степен.
Хамид отстъпи и влезе командващият офицер.
Наблюдателните й тъмни очи обхванаха цялото помещение с един поглед, след това тя отиде в средата, последвана от Хамид. Фактът, че някои жени бяха полуголи, като че ли не й направи никакво впечатление.
Застана мълчаливо, а после проговори. Гласът й беше ясен и безстрастен.
— Днес е последният ви ден. Обучението завърши. Ние свършихме работата си. Лагерът ще бъде затворен, а на вас ще ви бъдат посочени задълженията на други места.
Спря за момент. Жените не мърдаха, нито пък сваляха очи от лицето й.
— Гордея се с вас — продължи тя. — С всички. Имаше някои, които гледаха на нас с презрение и скептицизъм. Казваха, че от жените, особено от арабките, не стават добри войници, че са годни само да готвят, да чистят и да се грижат за децата. Ние им доказахме, че грешат. Вие сте членове на Ал-Иквах. В нашата армия вие сте равни на мъжете. Вие получихте същото обучение като мъжете и се справихте така добре, както всеки от тях.
Жените мълчаха. Командващият офицер продължи:
— Имате точно един час, за да приберете личните си вещи и да сте готови за тръгване. Ще се срещна с всяка от вас поотделно, за да ви връча новите назначения. Тези назначения не подлежат, повтарям, не подлежат на обсъждане между вас. Те засягат само вас и са строго секретни. Каквото и да е обсъждане на тези назначения ще се смята за измяна и се наказва със смърт, тъй като неуместните откровения могат да причинят смъртта на много от нашите другари.
Тя се упъти към вратата и от прага се обърна с лице към тях.
— Ан-наср, поздравявам ви. Нека Аллах ви пази. — Вдигна ръка за поздрав.
— Ан-наср! — извикаха те, отговаряйки на поздрава. — Идбах ал-баду.
След като вратата се затвори след нея, помещението се изпълни с гласовете им.
— Сигурно се задава нещо голямо.
— Това е с един месец по-рано, отколкото ни бяха казали.
— Не е случайно.
Лайла не коментираше. Отвори шкафчето си и започна да вади дрехите, които носеше при пристигането си. Тихомълком подреди униформата и работните дрехи на спретната купчинка върху леглото си. Дори събра сутиените, гащите, обувките, ботушите и чорапите на отделно купче.