— Какво говориш? — запита тя объркана. — Ти луд ли си? Не сме дали дори един изстрел.
Той обясняваше тихо:
— Точно така. Но сто милиона араби не са били тук, за да видят.
— Евреите. Тези скотове. Ние бяхме беззащитни и въпреки всичко ни нападнаха.
— Според радиото вчера сме спечелили голяма победа — продължи той. — В Тел Авив един автобус с ученици е бил хвърлен във въздуха, убивайки трийсет деца. Допускам, че по този начин са искали да ни покажат, че не го одобряват.
— Братството има право — заяви тя. — Единственият начин да ги спрем, е да ги изтребим.
Той я погледна безмълвно, после бръкна в джоба си, извади цигара и я запали. Изпусна дима през носа си.
— Хайде, малката, да си тръгваме. Нямаме работа тук, а ни чака дълго ходене.
— Можем да останем и да помогнем да ги погребем.
Той посочи зад себе си. Тя се обърна и видя мъже, които ровеха из боклуците.
— В момента са заети — търсят дали няма да открият нещо. По-късно ще се сбият за това, което са намерили. А после ще се бият само за теб. Ти си единствената оцеляла жена.
Тя се вторачи в него безмълвно.
— Не смятам, че имаш желание да дадеш утеха и успокоение на двайсет или трийсет мъже едновременно.
— А откъде знаеш, че няма да ни последват?
Той се наведе бързо и взе нещо, което лежеше в краката му. За пръв път тя забеляза, че имаше автомат, а в колана му беше затъкнат пистолет.
— Ти очаквал ли си това?
Той сви рамене.
— Казах ти, че съм професионалист. Бях ги сложил под пейката и ги грабнах, преди да скоча от камиона. Пък и имах някакво предчувствие. Не ти ли споменах, че тринайсет е лошо число?
ДЕВЕТА ГЛАВА
От единия ъгъл на стаята Баидр наблюдаваше Джордана. Чувстваше се доволен. Изборът му беше правилен. Джордана осигуряваше точно баланса, който му беше необходим. Сега тя пожелаваше лека нощ на семейство Хъчинсън. Беше впечатлила съпругите и това несъмнено щеше да се отрази на отношенията му с управниците на банката. Сега бяха един екип.
Разбира се, новото предложение за подялба на печалбата помогна много. Никой не възразяваше петнайсет процента от печалбата да се разпределят сред служителите на стоково дивидентна база. Има нещо, което обединява всички хора — алчността.
Джо Хъчинсън се приближи до него.
— Радвам се, че успяхме да се срещнем — каза той със сърдечния си калифорнийски глас. — Наистина е хубаво да знаеш, че човекът, с когото работиш, мисли по същия начин като теб.
— Аз също съм много доволен, приятелю — отговори Баидр.
— И жените изключително си допаднаха — отбеляза Хъчинсън, хвърляйки поглед към съпругата си. — Вашата госпожа покани Доли да й гостува следващото лято в Южна Франция.
— Чудесно — Баидр се засмя. — Заповядайте и вие. Ще прекараме весело.
Калифорниецът намигна и се ухили.
— Чух за френските мацки — каза. — Вярно ли е, че по плажовете всички се разхождат без сутиени?
— По някои плажове.
— Ще дойда, бъдете сигурен. През войната не успях да стигна до Европа. Бях в противовъздушната артилерия в Северна Африка и единствените момичета, които видях, бяха местни курви. Никой уважаващ себе си мъж не би ги докоснал. Или имат трипер, или пък някой туземец те чака зад ъгъла, за да те намушка с нож.
Очевидно Хъчинсън не осъзнаваше, че говори за арабски страни. В съзнанието си не правеше връзка между обитателите на Северна Африка и мъжа, който стоеше пред него.
— Лоши времена бяха по време на войната — каза Баидр.
— Вашето семейство пострада ли?
— Не точно. Нашата държава е малка и предполагам, че никой не е сметнал за важно да се сражава срещу нея. — Не спомена, че принц Фейяд бе подписал споразумение, което предвиждаше, че ако Германия спечели войната, тя ще отговаря за цялостната разработка на петролните находища в Близкия изток.
— Какво мислите? — запита Хъчинсън. — Дали ще има нова война в Близкия изток?
Баидр го погледна право в очите.
— Колкото вие знаете, толкова и аз.
— Е, все пак ако нещо стане — настоя Хъчинсън, — надявам се да ги сразите. Крайно време е някой да постави тези евреи на мястото им.
— Нямаме много евреи клиенти, нали? — запита Баидр.
— Не, сър — отговори ентусиазирано банкерът. — Просто не ги насърчаваме.
— Не смятате ли, че това е причината да изпуснем сделката с Ранчо дел сол? — продължи Баидр. — Защото хората, които се занимават с разработката, са евреи?
— Сигурно — каза бързо Хъчинсън. — Искаха да въртят бизнес с еврейските банки в Лос Анжелис.