Каридж кимна.
— Говорих с капитан Петерсен. Всичко е готово за партито довечера. Ролсът и моторницата ще бъдат на летището. Той твърди, че ако морето е спокойно, моторницата ще ви закара до Кан за двайсет минути. Колата ще тръгне един час по-рано заради натовареното движение около филмовия фестивал.
Стюардът се върна с кафето. Докато пълнеше чашката, Баидр запали цигара. Сръбна от кафето.
— Искате ли да хапнете нещо? — запита стюардът.
— Не точно сега, благодаря — отвърна Баидр. Обърна се към Дик: — Жена ми на яхтата ли е?
— Капитанът ми каза, че била във вилата. Но Юсеф се е върнал от Париж и вече е на яхтата. Той ме помоли да ви съобщя, че за довечера е подготвил изненада.
Баидр кимна. Юсеф Зиад беше шеф на парижкото бюро. Във всяка страна Баидр имаше свой представител. Умни, очарователни, образовани мъже, които обичаха парите и досега с властта.
Главната им задача беше да намират хубави момичета за партитата, които Баидр уреждаше заради бизнеса.
— Свържи ме по телефона с мисис Ал Фей — нареди.
Отиде към трапезарията и седна пред кръглата махагонова маса. Раул отново напълни чашата му. Баидр мълчеше и пиеше кафето. След малко телефонът иззвъня. Той вдигна слушалката. Чу се гласът на Каридж.
— Мисис Ал Фей не си е у дома. Току-що говорих със секретарката й. Предаде ми, че е на кино и оттам направо ще отиде на яхтата.
— Благодаря — каза Баидр и затвори. Не беше изненадан. Не очакваше Джордана да си е вкъщи поне не когато се провеждаше филмов фестивал или пък някъде течеше парти. Тя беше там, където имаше действие. За момент се раздразни, но след това му мина. Все пак нали тъкмо това първо го бе привлякло към нея. Тя беше американка, а не арабка. Американките не си стоят у дома. Веднъж се беше опитал да го обясни на майка си, но тя не успя да разбере. Все още изпитваше разочарование, че след развода с първата си жена не се бе оженил за арабка.
Телефонът иззвъня отново. Той вдигна слушалката. Беше пилотът — капитан Андрю Хаят.
— С ваше разрешение, сър — каза пилотът. — Ако останем достатъчно дълго в Ница, бих желал да предам самолета за поддръжка на Ер Франс.
Баидр се усмихна на себе си. Така капитанът вежливо искаше да разбере колко наземно време да даде на екипажа.
— Смятам да останем до сряда. Времето достатъчно ли е, Анди?
— Да, сър.
— Полетът беше чудесен, Анди. Благодаря ти.
— И аз ви благодаря, сър. — Когато свършваха разговора, гласът на пилота звучеше доволно. Баидр натисна копчето за Каридж.
— Запази стаи за екипажа в „Негреско“ до вторник.
— Да, шефе. — Каридж се поколеба. — А ще поканим ли на партито момичетата?
— Не — гласът на Баидр беше безизразен. Юсеф вече беше уредил този въпрос.
— Какво ще правим с тях?
— Настани ги в „Негреско“ заедно с екипажа — нареди той. — Дай на всяка по петстотин долара и билет за връщане до Лос Анжелис.
Затвори телефона и се загледа през прозореца. Почти се беше стъмнило и далече под него светлините на френското крайбрежие започваха да блещукат. Чудеше се какво ли прави Джордана. Беше изминал почти месец, откакто я видя в Бейрут с децата. Бяха се уговорили да се срещнат в Южна Франция за рождения й ден. Мислеше си за диамантената огърлица от фирмата „Ван Клееф“ и се чудеше дали ще да й хареса. Не знаеше. Всичко живо вече ходеше по джинси и с изкуствени бижута. Вече нямаше нищо истинско, дори и в чувствата им един към друг.
Джордана стана от леглото и се отправи към банята, взимайки всичките си дрехи със себе си.
— Защо е цялото това бързане, скъпа? — чу се мъжки глас от леглото.
Тя се забави на вратата на банята и се обърна, за да го погледне.
— Съпругът ми пристига — каза. — А аз трябва да стигна навреме на яхтата и да се преоблека за партито.
— Самолетът му може да закъснее — обади се мъжът.
— Самолетът на Баидр никога не закъснява — отвърна тя твърдо. Влезе в банята и затвори вратата след себе си. Наведе се над бидето, пусна крановете и нагласи топлата и студена вода, докато получи желаната температура. Отвори чантичката си, извади пластмасова сапунерка и собствения си сапун и започна да се мие разкрачена над бидето. Някой ден няма да се измия, мислеше си тя. Чудно дали ще познае, когато легнем заедно.
Отхвърли мисълта, смеейки се на себе си. Мъжете бяха тъй завладени от идеята за неудържимата сила на неотразимите си пениси, та не бяха в състояние да си представят, че жената, в която проникват, няма да изживее оргазъм след оргазъм. Почти можеше да преброи на пръстите на двете си ръце колко пъти бе стигала до това върховно удоволствие. Но имаше нещо, в което беше сигурна. Ако учредяха академична награда за изиграване на оргазъм, всяка година тя щеше да я печели.