Пристигна на третия бал по средата на един танц. Хората се бяха скупчили около дансинга и се опитваха да надникнат през тълпата.
Баидр си проправи път. Потупа по рамото един мъж.
— Какво става?
— Президентът танцува там с някакво момиче — каза мъжът, без да се извръща. В срещуположната част на дансинга светкавиците на фотоапаратите прищракваха. Баидр се насочи натам. Докато вървеше, чу как една жена каза с неодобрение:
— Защо не танцува с Джаки?
Чу отговора на мъжа, пълен с досада:
— Той е длъжен, Мери. Това е политика.
— Тогава защо винаги с хубаво момиче? — тросна се жена му. — Не го виждам да танцува с някоя от нас, които работихме толкова много за кампанията.
Баидр беше на края на дансинга. Фотографите се катереха един връз друг, за да снимат президента. За кратко Баидр беше прикован до един стълб, но после успя да се промъкне покрай тях.
Около президента и партньорката му имаше много малко свободно място. Всъщност останалите двойки въобще не танцуваха, а само се движеха в полукръг и зяпаха президента. Баидр също се загледа. Президентът танцуваше с неговото момиче.
Обзе го гадно чувство на разочарование. От начина, по който си говореха и се смееха, личеше, че се познават доста добре. Надеждата да открие някой, който би ги запознал, се разби на пух и прах. Човек не може да помоли президента на Съединените щати да го представи на момиче. Освен това беше подочул някои истории за президента. Очевидно се изявяваше много мъжествено пред жените.
Докато се взираше, музиката секна и двойката се оттегли от дансинга. Незабавно я заобиколи тълпа. Фотографите пак снимаха. Президентът се обърна към момичето. Усмихнат й каза нещо. Тя кимна, а президентът се извърна и си тръгна. Хората го последваха и след миг момичето остана почти само.
Той дълбоко си пое дъх и се приближи до нея.
— Мис?
Отблизо беше още по-красива отколкото отдалеч.
— Да? — отвърна вежливо. Гласът й беше нисък и с интонация от западните щати.
— Какво изпитвахте, докато танцувахте с президента на Съединените щати?
— Странен въпрос.
— Как се казвате?
— Да не сте репортер?
— Не — отговори той. — Добре ли познавате президента?
— Задавате доста много въпроси за човек, който твърди, че не е репортер.
Той се усмихна.
— Сигурно. Просто не мога да измисля друг начин да ви задържа да не си тръгнете.
За първи път тя го погледна право в очите.
— Мога да ви подскажа — рече. — Защо не ме поканите да танцуваме?
ЕДИНАЙСЕТА ГЛАВА
Казваше се Джордана Мейсън — родена и израснала в Сан Франциско. Така че бе прав в едно. Че е момиче от Калифорния. Майка й и баща й бяха разведени от детската й възраст. И двамата родители се бяха оженили повторно, но отношенията помежду им оставаха добри. Джордана беше в близки отношения с баща си, въпреки че живееше с майка си. Беше деветнайсетгодишна, в предпоследния курс на Бъркли и една от организаторките на движението „Студенти за Кенеди“. Това беше и причината да бъде поканена на церемонията.
Беше хванала окото на кандидата на един митинг в Сан Франциско. Хората му, които отговаряха за пресата, направиха голям удар благодарение на снимките му със студентите и той й обеща, че ако спечели, ще й изпрати покана.
Не беше чак толкова наивна да повярва, че ще си спомни за обещанието. Сигурна бе, че мисълта му е заета с много по-важни неща. Така че се изненада, когато една сутрин поканата пристигна по пощата.
Възбудено възкликна пред майка си.
— Не е ли прекрасно?
Майка й прие вестта хладно. Цялото семейство бяха твърди републиканци.
— Надявам се, че са ти осигурили придружителка — каза майка й.
— Мамо — провикна се Джордана, — вече е шейсета, а не хиляда и деветстотната година. Аз съм голямо момиче. Мога сама да се грижа за себе си.
— Сигурна съм, скъпа — отговори майка й спокойно. — Но дали са ти ангажирали квартира? А кой ще плати самолетния билет?
— Предполага се да уредя сама тези неща. Поканата е само за изборната церемония. В нея се казва, че ще имам място на същата трибуна като Президента.
— Все пак не ми харесва — навири нос майка й. — Смятам, че е по-добре да обсъдиш този въпрос с баща си.
Тя се отби в бюрото на баща си в Административния център. Той не беше по-ентусиазиран от майка й, но прояви разбиране колко много означава тази покана за нея. Предупреди я за репутацията на Кенеди, макар и да знаеше, че тя е способна да се справя сама. Освен това беше сигурен, че сега, след като човекът беше станал президент, ще промени навиците си. Съгласи се да й купи билет, но поиска тя да поговори отново с майка си дали няма някои приятели, на които да гостува. Хотелите във Вашингтон бяха известни като гнезда на порока, пълни с всякакви чернокожи политици от Юга и с чужденци, които се опитват да пробутат съмнителни стоки. Най-накрая откриха, че всичките им приятели са републиканци и за Джордана беше по-добре да отиде на хотел, отколкото някой от тях да разбере, че член от тяхната фамилия е преминал в противниковия лагер.