Това научи Баидр по време на първия танц. След като свърши музиката, тръгнаха да търсят празна маса, за да седнат и да си поприказват. Намериха място в една малка зала, в която се влизаше от главната. Келнерите сновяха като луди, за да изпълнят поръчките, които се сипеха от всички страни.
Баидр лесно разреши проблема. Привлече погледа на отговорника на салона, размахвайки ръка, в която беше скрил десетдоларова банкнота. След малко на масата им се появи бутилка „Дом Периньон“.
— Това е скъпо вино — отбеляза Джордана. — Сигурен ли сте, че можете да си го позволите?
— Смятам, че да — каза Баидр незаангажиращо. Той вдигна чашата си. — За най-красивото момиче във Вашингтон.
Тя се засмя.
— Откъде знаете? Не сте видели всичките.
— Видях достатъчно.
Тя опита виното.
— Великолепно е. Казват, че калифорнийското шампанско е хубаво като френското, но не и колкото това.
— Калифорнийското шампанско не е лошо.
— Обзалагам се, че никога не сте го опитвали — обвини го тя.
Той се изсмя.
— Посещавах Харвардския университет, а след това учих няколко години в Станфордския.
— С какво се занимавате?
— Бизнесмен съм.
Тя го изгледа със съмнение.
— Изглеждате малко млад за това.
— Сега възрастта няма значение — каза той. — Кенеди е само на четирийсет и три, а е президент.
— Вие не сте на четирийсет и три — отбеляза я. — На колко години сте?
— Достатъчно съм възрастен — отговори той и отново напълни чашите. — Кога се прибирате?
— Утре сутрин.
— Не си отивайте. След като ви открих дяволски трудно, не бива да изчезнете така бързо.
Тя се засмя.
— В понеделник трябва да бъда на лекции. — На лицето й се изписа озадачение. — Какво искате да кажете с това, че сте ме открили дяволски трудно?
— Видях ви следобед на церемонията по избора. Останахте в съзнанието ми, затова реших да посетя всички балове, докато ви намеря. Уверен бях, че ще бъдете на някой от тях.
— Честно?
Той кимна.
Тя погледна чашата си.
— Трябва да се връщам.
— Но не и утре — каза той. — Има цял уикенд, преди да се върнете.
— Тук е много студено. Никога не съм мръзнала през целия ми живот. Нямам дрехи за такова време.
— Ще се погрижим за това. Тази вечер можем да тръгнем за Акапулко. Там е топло.
— Има ли самолет толкова късно? — запита тя.
— Винаги има самолети.
— Това е лудост — каза тя усмихната. — А как ще бъда уверена, че ще има връзка за Сан Франциско? Нали знаете мексиканските линии?
— Гарантирам — обеща той поверително. — Какво ще кажете?
Тя го изгледа скептично.
— Не знам. Не съм сигурна.
— В какво?
— Защо го правите. Дори не ме познавате.
— Ето начин да се опознаем.
Тя се взря в него.
— На какво разчитате вие?
Той отвърна на погледа й спокойно.
— На удоволствието от вашата компания.
— Само на това? Нищо друго?
— Не е ли достатъчно? — засмя се той. — Не съм сексуален маниак, ако ме мислите за такъв. Нямате абсолютно никакъв повод за тревога.
— Но аз дори не знам името ви.
— Не е проблем. — Той извади визитна картичка от портфейла си и й я подаде.
Тя сведе поглед към нея.
— Баидр Ал Фей. БИРИС инкорпорейтид, Уол стрийт 70, Ню Йорк — прочете тя на глас. — Какво означава БИРИС?
— Името на моята компания — обясни той. — Близко източно развитие и Инвестиционни съдружници.
— Не сте американец?
— Не. Вие за такъв ли ме взехте?
— Взех ви за евреин — каза тя.
— Защо?
— Не знам. Може би така изглеждате?
— Много хора правят същата грешка — каза той излеко. — Арабин съм.
Тя млъкна. Отново сведе очи към картичката.
— Нещо не е наред ли? — запита той бързо.
— Не. Просто размишлявах, това е. — Тя го погледна. — Никога не съм вършила нещо подобно.
— Винаги и за всичко има първи път.
— Може ли да помисля и да ви отговоря сутринта?
— Разбира се, но наистина ще е срамота да пропуснем цял ден на слънце.
Тя отново се поколеба.
— Наистина ли? Без никакви условия?
— Никакви условия.
Тя вдигна чашата шампанско до устните си и я пресуши.
— Стаята ми е в този хотел горе. Ще се кача да си стегна багажа. Ще бъда готова след петнайсет минути.