— Добре — каза той и направи знак за сметката. — Така ще имам време да телефонирам на няколко места и да уредя полета. Ще вземем моите вещи на път за летището.
Отново валеше сняг, докато лимузината бавно си напредваше път към летището. Джабир седеше тихо на мястото до шофьора и пушеше.
— Надявам се, че няма да закъснеем за полета — отбеляза тя.
— Няма — обеща Баидр.
— Смятате ли, че времето ще ни попречи да излетим?
— Излитал съм в много по-лошо време. Летището беше съвсем празно, когато влязоха.
Джабир и шофьорът бяха зад тях с багажа.
— Не виждам никакви пътници — каза тя, когато се отправиха към изхода за отвеждане към самолета. — Сигурен ли сте, че има полет?
— Има полет — усмихна се той. Чак когато стигнаха рампата и заизкачваха стъпалата към реактивния лиър, тя установи, че влиза в частен самолет. Спря на върха и го погледна. Той кимна в знак на потвърждение.
Стюардът ги чакаше вътре точно зад вратата.
— Добър вечер, мадам. Добър вечер, мистър Ал Фей. — Обърна се към Джордана. — Позволете да ви посоча мястото ви.
Поведе Джордана към удобен лежащ стол и пое палтото й. После се наведе и затегна колана.
— Удобно ли се чувствате, мадам?
— Много, благодаря.
— Благодаря ви, мадам — изрече той и се отдалечи.
Баидр седна до нея и също закопча колана си. След малко стюардът се върна с бутилка „Дом периньон“ и две чаши. След кимване на Баидр той напълни чашите и отново се отдалечи.
Баидр вдигна чашата си.
— Добре дошла на борда на „Звездата на Изтока“.
— Не ми казахте, че ще летим с ваш самолет — Каза тя.
— Не ме попитахте. Само се поинтересувахте дали съм сигурен, че ще има полет.
Тя пийна от шампанското.
— Хубаво е. Знаете ли, че едно момиче може да се пристрасти към такова нещо.
— Мога да измисля и по-лоши неща — Баидр се усмихна.
Самолетът се понесе към полосата. Тя машинално стисна ръката му.
— При излитане винаги съм нервна.
Той се усмихна и нежно задържа ръката й.
— Няма за какво да се безпокоите. И двамата пилоти са много способни.
От прозореца тя погледна падащия сняг.
— Но видимостта не е добра.
— Не е и нужно — отговори той. — Движим се с помощта на радар и уреди. Моторите заработиха на бързи обороти, а след малко самолетът беше вече във въздуха. Когато се издигнаха над снега и облаците в обсипаната със звезди нощ, тя се обърна и забеляза, че ръката й е още в неговата.
— Вие сте странен човек — каза меко. — Често ли правите подобни неща?
— Не — отвърна той. — На мен също ми е за пръв път.
Тя помълча и отпи от шампанското.
— Защо избрахте мен? — запита. Очите му бяха сини като нощното небе.
— Мисля, че се влюбих във вас в мига, в който ви видях.
Стюардът се върна, отново напълни чашите и изчезна. Тя пак отпи, а после се засмя. Видя въпросителния му поглед.
— Помислих си нещо много смешно — промълви.
— Кажете ми.
— Във всички филми, които съм гледала, шейхът идва, яздейки откъм пустинята, грабва момичето на белия си кон и изчезва в нощта. В известен смисъл не постъпвате ли и вие така?
— Сигурно — усмихна се той. — Вижте, аз имам намерение да се оженя за вас.
ДВАНАЙСЕТА ГЛАВА
Живяха заедно три години, преди да се оженят. Това стана едва след раждането на първия им син Мохамед.
През тези три години бяха неразделни. Където и да обикаляше по света, тя го придружаваше. Освен когато се връщаше в Близкия изток. Там тя не ходеше.
— Не преди да се оженим — казваше. — Не искам да се отнасят с мен като към метреса.
— Можем да се оженим — отговаряше той. — Според мюсюлманския закон имам право на четири жени.
— Чудесно — отвръщаше тя саркастично. — Ожени се и за още три арабки.
— Въпросът не е в това, Джордана — започна той. — Не искам други. Искам да се оженя за теб.
— Тогава се разведи.
— Не.
— Защо не? — запита тя. — Не я обичаш. Не се виждаш с нея. А за мюсюлманин разводът е лесен, нали? Ти самият го каза.
— Оженихме се но заповед на принца. Нуждая се от позволението му да се разведа, а той няма да го даде, за да се свържа с неверница.
— Баидр, аз те обичам — каза тя. — Искам да бъда твоя съпруга. Но твоя единствена съпруга. Разбираш ли? Така съм възпитана. Трябва да имаш една съпруга.
Той се усмихна.
— Наистина не е толкова важно. Само ти гледаш така на въпроса.
— Тогава окей — отсече тя, за да сложи край. — Аз гледам на нещата по този начин. Няма да се променя.
Той не отговори. Всъщност не гореше от желание да се ожени отново. Не че имаше други жени. Откакто беше с нея, много малко рядко му се случваше да е с друга. И то само, когато бяха разделени. Когато бяха заедно обаче, никога не изпитваше потребност от друга жена.