В началото родителите й бяха ужасени от постъпката й. Едва след като Баидр вложи значителни комисиони по сметка на доведения й баща, те започнаха да ги навестяват.
Впоследствие, когато се намираха в Сан Франциско, понякога вечеряха с родителите й. Но вечерите винаги бяха в строго семеен кръг. Никой не желаеше да обяснява, че Джордана живее в грях, и при това с арабин.
Баидр купи вила в Южна Франция и там оставаха колкото се може повече време през лятото. Джордана научи добре френски. Обикна Ривиерата. Там беше весело и шумно и всеки идваше, за да си гледа удоволствието. Хората не се интересуваха от частния им живот, а само дали имаха пари, за да му се радват.
През зимата живееха в Ню Йорк и отскачаха често до Акапулко. Там той купи къщата, в която бяха прекарали заедно първия си уикенд. Понякога ходеха и на ски, но той не обичаше студа и тя не можеше често да го закара на такива места. На всеки три месеца Баидр се връщаше в родината и стоеше там две седмици. Докато го нямаше, Джордана посещаваше семейството си в Сан Франциско. Но винаги щом изтечаха двете седмици, тя отиваше да го посрещне в Ню Йорк, Лондон, Париж или Женева в зависимост от това къде той имаше работа.
Веднъж обаче, когато се върна в апартамента в Ню Йорк, тя не го очакваше.
— Виждал ли си мадам? — запита иконома, който пое шапката и палтото му на вратата.
— Не, сър — отговори икономът. — Доколкото знам, мадам е все още в Сан Франциско.
Той я чака цял ден и най-накрая след вечеря се обади у майка й в Сан Франциско.
— Скъпа, започнах да се безпокоя — каза той.
— Кога се връщаш вкъщи?
Гласът й звучеше уморено.
— Няма да се върна.
— Какво искаш да кажеш, че няма да се върнеш? — запита той изумено.
— Точно това, което казах. Аз съм на двайсет и една години и трябва да си уредя живота. Няма да се върна.
— Но аз те обичам.
— Не е достатъчно — заяви тя. — Уморих се да живея откъснато. Смятам, че две години са достатъчни за всяко момиче. Време е да порасна.
— Има ли друг?
— Не, знаеш много добре. След като те срещнах, не е имало друг.
— Тогава какво става?
— Не ти ли идва наум, че може да ми е втръснало да живея по този начин? Омръзна ми да играя на мисис Ал Фей, при положение че не съм такава. — Тя се разплака.
— Джордана…
— Не се опитвай да ме разубедиш, Баидр. Не съм като арабките, които познаваш. Просто не мога да го приема. Имам мозък в главата.
— Не искам да те разубеждавам. Просто искам да размислиш.
— Размислих, Баидр. Няма да се върна.
Той почувства как гняв се надига в него.
— Не очаквай, че ще хукна след теб — каза. — Веднъж го направих.
— Сбогом, Баидр.
Телефонът млъкна в ръката му. Погледна слушалката, после я трясна ядно. Няколко минути се взира в пространството, след това позвъни отново.
Този път вдигна майка й.
— Може ли да говоря с Джордана? — запита.
— Тя избяга в стаята си — отвърна майка й. — Ще я извикам.
Баидр почака, докато майка й се върне на телефона.
— Каза, че не иска да говори с вас.
— Мисис Мейсън, не разбирам какво става. Има ли й нещо?
— Съвсем нормално, Баидр — отговори тя спокойно. — Бременните жени се разстройват много лесно.
— Бременна ли? — извика той. — Тя е бременна?
— Разбира се — отвърна мисис Мейсън. — Тя не ви ли каза?
Седем месеца по-късно той стоеше до леглото й в болницата. Държеше сина си на ръце.
— Изглежда точно като теб — отбеляза тя стеснително. — Има същите сини очи.
Спомни си какво веднъж беше казал баща му.
— Всички новородени деца имат сини очи — заяви той. — Ще го наречем Мохамед.
— Джон — отсече тя — на дядо ми.
— Мохамед — повтори той, — на Пророка. — Погледна надолу към нея. — Сега ще се омъжиш ли за мен?
Тя се взря в очите му.
— А първо ще се разведеш ли?
— Не мога да имам за единствена съпруга неверница. Ще смениш ли вярата си?
— Да — отговори тя.
Той взе детето и го притисна към себе си. Бебето се разплака. Баидр погледна Джордана с горда бащинска усмивка.
— Нашият син ще бъде принц — заяви той.
Старият принц вдигна очи, щом Баидр влезе в стаята. Той махна с ръка и младото момче, което седеше в краката му се изправи и излезе от стаята.
— Как си, сине мой? — запита старецът.
— Нося ви новини за наследник на трона, ваше височество — каза той. — Роди ми се син. С ваше разрешение ще го нарека Мохамед.
Стадият човек го стрелна остро.
— Детето на една неверница метреса не може да претендира за наследник на трона на Пророка.