— Аз ще се оженя за тази жена — заяви Баидр.
— Тя ще приеме ли вярата?
— Вече я прие — отговори Баидр. — Сега тя знае Свещения Коран по-добре от мен.
— Имаш моето разрешение да се ожениш за тази жена.
— Моля за още едно благоволение от страна на ваше височество.
— Какво е то?
— Не е пристойно наследникът на трона да е потомък на втората съпруга в къщата. Искам вашето разрешение първо да се разведа.
— Трябва да съществуват основания — каза принцът. — Коранът забранява развод поради суета или от каприз.
— Има основания — отговори Баидр. — След раждането на последното ни дете първата ми жена не може да ражда повече.
— Чух такива приказки. Вярно ли е?
— Да, ваше височество.
Принцът въздъхна.
— В такъв случай се дава разрешение. Но уреждането трябва да е справедливо и съобразено със Светите писания.
— Ще бъде повече от справедливо.
— Когато се ожениш за тази жена, искам да я доведеш, както и сина си, за да ме посетят.
— Ще бъде както пожелаете, ваше височество.
— Всичко е според волята на Аллаха — пророни старият човек. — Когато синът ти стане на десет години, той ще бъде провъзгласен за мой наследник. — Наведе се и Баидр целуна ръката му. — Сега върви си в мир, сине мой.
На сватбата Джордана изненада приятно него и родителите му, като се обърна към тях на арабски. Без негово знание тя бе наела учители за един ускорен курс, така че сега говореше езика, макар и с приятен лек американски акцент и арабският звучеше почти музикално. Баидр си спомняше колко очаровани бяха майка му и сестрите му от косата й, как я докосваха, галеха и отбелязваха мекотата и златистия й цвят. Спомняше си и колко горд беше баща му, когато взе в ръце първия си внук.
— Моят малък принц — каза нежно Шамир.
След сватбената церемония направиха поклонение до Мека не с камили през пустинята, както баща му и майка му едно време, а със самолет, благодарение на който пътуването отне часове вместо дни. Двамата застанаха в спокойната тишина на площада, облечени като другите поклонници в бели широки роби и когато се чу повика за молитва, се проснаха ничком на земята пред Кааба — светия дом на Аллах.
По-късно в самолета на път към резиденцията на принца, той се обърна към нея на арабски.
— Сега ти си истинска мюсюлманка.
— Аз съм такава от момента, в който се срещнахме за първи път — отговори тя. — Просто не съм го знаела.
Той пое ръката й.
— Обичам те, жено моя.
По арабски обичай тя издигна ръката му до устните си и я целуна.
— И аз те обичам, господарю мой.
— Щом твоят син ще бъде мой наследник — каза старият принц — ще построиш дома си близо до моя, за да го гледам как расте и се развива.
Баидр забеляза изумения поглед в очите на Джордана над фереджето, което носеше при официални срещи. Той поклати глава, за да не се обади тя.
— Ще живееш в къща зад оградата на палата, за да бъдеш предпазен от злото — продължи принцът.
— Но работата ми, ваше височество — запротестира Баидр, — тя ме държи в чужбина през повечето време.
Принцът се усмихна.
— В такъв случай ще уредиш да се връщаш по-често. — Не е добре мъжът да бъде задълго разделен от семейството си.
През нощта в спалнята им Джордана заговори по въпроса.
— Той не може да иска това — рече тя. — Тук няма какво да правя. Ще полудея.
— Няма да е задълго. Ще му доставим това удоволствие за известно време, а после ще му кажа, че си ми необходима в работата и той ще разбере.
— Няма да го направя! — извика тя. — Не съм арабка, на която може да се заповядва като на робиня!
Гласът му се вледени. Тя не познаваше Баидр в този облик.
— Ти си мюсюлманска съпруга — заяви той — и ще правиш каквото ти се каже!
Може би тогава нещата помежду им започнаха да се променят. Баидр удържа на думата си. Но се наложи да изминат шест месеца, преди да убеди принца, че домът им трябва да бъде другаде.
Но злото вече беше сторено. И за двамата.
Невидима преграда се издигна между тях и любовта им и колкото и да се опитваха, не успяваха да я срутят.
ТРИНАЙСЕТА ГЛАВА
Джордана не можеше да заспи. С широко отворени очи тя се взираше в тъмнината, вслушваше се в спокойното дълбоко дишане от другия край на огромното легло. Нищо не се бе променило. Дори тревата на Джабир вече не бе способна да ги сближи.
Преди да се оженят, се любеха с топлота, изживяваха прекрасни нежни моменти, въпреки че той не разрешаваше някои действия. Целуваше гърдите и корема й, но не й правеше орален секс. Много пъти тя се опитваше да го доведе дотам и макар на самия него да му харесваше, когато тя поемаше члена му в устата си, никога не й позволи да се окаже в превъзхождащо положение и да контролира движенията им. Без думи я накара да разбере, че нещата, които искаше от него, бяха под мъжкото му достойнство. Един мъж никога и по никакъв начин не бива да бъде подвластен на жената.