Въпреки всичко това нямаше значение. Той беше добър любовник. Но скоро след като се ожениха, тя забеляза известна промяна. Сексът се превърна във формалност. Влизаше в нея без подготовка и свършваше бързо. В началото тя го отдаваше на претрупаността му от работа. Принцът изискваше все повече и повече от него. Бизнесът му се разпростря във всички страни на западния свят и организацията му ставаше все по-сложна. Постепенно Баидр събра персонал от млади хора, които също като него произхождаха от Близкия изток и бяха обучени според западните порядки. Тези хора от екипа му работеха в страните, които познаваха най-добре, и задължението им беше ежедневно да следят неговите инвестиции. Самият Баидр пътуваше от един до друг град, за да взема крайните решения и да координира различните варианти, та да се извлекат максимални доходи.
За да се печели време, реактивният Лиър бе сменен с Мистер 20, след това със Супер Каравел и най-накрая с Боинг 707 интерконтинентал. Сега можеше да прелита дълги разстояния, без да спира, но дори и така пътуванията му ги разделяха все повече и повече. Все се налагаше да бъде на някакво друго място, все изникваше нещо неотложно, което само той бе в състояние да разреши. Летата във Франция останаха на заден план и гигантската яхта, която беше купил, за да й се радват двамата, все по-често се полюшваше бездейна в пристанището.
Скоро след раждането на Шамир, вторият им син, те като че ли изобщо престанаха да се любят. Една нощ, когато тя отчаяна протегна ръка към него, той я хвана и я положи върху одеялото над тях. Каза й със леден тон:
— Непристойно е една съпруга да посяга първа.
Унизена тя се разплака, а след това се разгневи. Щракна лампата, седна в леглото и взе цигара. Старателно я запали и дръпна дълбоко, опитвайки да се успокои.
— Какво има, Баидр? Не мога ли да искам вече нищо от теб?
Той не отговори.
— Има ли друга?
Той отвори очи и я изгледа втренчено.
— Не.
— Тогава какво?
Той помълча малко, след това стана от леглото.
— Уморен съм — изсумтя той. — Искам да спя.
Тя впери очи в неговите.
— А аз искам да се чукаме — му каза направо. — Има ли нещо лошо в това?
— Достатъчно е, че постъпваш като курва — отвърна той. — Няма защо и да говориш като такава.
— Вероятно познаваш тоя род жени — продължи тя язвително. — Достатъчно време прекарваш с такива.
Лицето му притъмня от гняв.
— Каквото правя не е твоя работа.
— Аз съм твоя съпруга, а ти от месеци не си бил с мен. Какво означава твърдението ти, че не е моя работа?
— Съпругата е длъжна да се прекланя пред волята на мъжа си.
— Това, че се ожени за мен, не ме прави същество от втора ръка — сопна се тя. — Аз също имам права и чувства.
— Забравила си Писанията — сряза я той. — Ти си моя съпруга, моя собственост и имаш право само на онези привилегии, които аз ти позволявам.
Тя го зяпна.
— Тогава искам развод. Няма да живея така.
— Отхвърлям искането ти — заяви той. — Ще живееш както аз ти заповядам.
— Не сме в средните векове — опъна се тя. — Нито пък в Близкия изток, където можеш да ме заключиш в харем. Утре си отивам вкъщи и ще подам молба за развод.
Погледът му беше леден.
— Ако постъпиш така — каза тихо, — повече никога няма да видиш децата си. Знаеш, че имам власт.
Обида и негодувание прозвучаха в гласа й.
— Не можеш да направиш такова нещо!
— Мога и ще го направя — отсече решително той.
Сълзите изпълниха очите й. Тя бе неспособна да говори.
Той я изгледа, а после й рече без никакво съчувствие:
— Развод няма да има. Твърде е рисковано. Няма да позволя възкачването на трона на сина ми да се осуети от скандал. Не и след като направих тъй голяма жертва, за да го постигна.
Тя го погледна недоумяваща.
— Какви жертви си направил?
— Преглътнах гордостта си и поисках разрешение да се оженя за една неверница, независимо от съветите, които ми даваха. Но исках трона за сина си. Беше обещан.
— Но аз приех вярата ти, нали? — извика тя.
— На думи, но не и в сърцето си. Ако наистина я беше приела, щеше да знаеш мястото си и да не задаваш въпроси за действията ми.
Отчаяна тя закри лицето си с ръце.
— О, Боже! — простена.
— Кой Господ викаш? — запита той с жестока нотка в гласа. — Твоя или моя?
Тя свали ръце и го погледна.