— Ще ти се обадя, когато дойда пак.
— Аз нямам телефон, но можеш да оставиш съобщение за мен при бармана.
— Окей — каза Юсеф.
Мъжът си тръгна, а Юсеф потъна в мъртвешки сън. Сега проклинаше телефона, който не спираше да звъни. Ако Баидр беше в града, щеше да скочи и да отговори, но снощи той бе заминал за Япония.
Апаратът в спалнята престана да звъни, но задрънча този във всекидневната. Юсеф захлупи една възглавница върху главата си и се опита отново да заспи, но след малко зазвъня пак в спалнята.
Проклинайки, Юсеф вдигна слушалката.
— Ало — изръмжа дрезгаво. Някой изрече на френски, но с много силен арабски акцент.
— Мосю Зиад?
Юсеф машинално отвърна на арабски.
— Да?
Гласът премина на родния им език.
— Не сме се срещали лично, но сме говорили по телефона. И двамата присъствахме на партито на яхтата на Ал Фей, вечерта на рождения ден на мадам Ал Фей. Името ми е Али Ясфир.
— Аблан ва салан — каза Юсеф, вече напълно разбуден. Беше чувал за Али Ясфир.
— Алан фик — откликна официално Ясфир.
— С какво мога да ви услужа? — запита Юсеф вежливо.
— Ако кажете някакъв час, бих искал да се видим във връзка с важни въпроси от общ интерес.
— Къде сте?
— Тук, в Лос Анжелис. Вероятно бихме могли да обядваме заедно?
— Добре. Къде бихте желали да се срещнем?
— Където и да е. Където ви е удобно.
— Един часа. Зала „Поло“, тук в хотела.
Затвори телефона. Знаеше резултатите от последната среща на Баидр с Ясфир. Освен това беше убеден, че Ясфир знаеше, че той знае. Щом Ясфир търси контакт с него, сигурно се готви нещо голямо. Обикновено Ясфир не играеше на дребно.
Отново посегна към телефона.
— Добро утро, мистър Зиад — поздрави бодро телефонистът.
— Бихте ли ме свързали със стаята на мистър Винсънт? — Нямаше начин да бъде на два обяда едновременно. Винсънт щеше да почака.
Според арабския обичай стигна се до същината чак когато поднесоха кафето.
— Разбрах, че вашата компания започва да внася много неща в Съединените щати.
Юсеф кимна.
— Вярно е. Изумително е да открие човек колко различни стоки произвеждаме в Близкия изток, които американците купуват.
— Разбрах също, че на вас се пада отговорността да откриете малките фабрики в Близкия изток, чиято продукция смятате да изнасяте за Америка.
Юсеф кимна.
— Аз също представям някои производители, които желаят да продават продукцията си в Съединените щати. В момента работим с партньори от Европа, но имаме много проблеми с тях.
Юсеф млъкна. Той познаваше проблемите. Много доставки биваха залавяни от Федералното бюро по наркотиците. В Близкия изток се носеха слухове, че някои важни личности били разочаровани от поведението на Ясфир.
— Имам сведения, че развивате голяма част от дейността си в Южна Америка — каза той.
— Вярно е — Ясфир кимна. — Но това влиза в експанзионистичната ни програма. Както винаги търсенето на другите ни продукти е много високо.
— Бих желал да ви услужа — каза меко Юсеф. — Мистър Ал Фей обаче вече е определил политиката ни и се съмнявам дали би променил мнението си след моя съвет.
— Сигурен съм, че мистър Ал Фей не се занимава с подробности за всеки продукт, който внасяте. Предполагам, че за това се осланя на вашите повече от способни ръце.
Вярно беше. Нямаше нужда Баидр да е в течение. Дреболии на стойност хиляди долари се пренасяха и без знанието му какви точно са.
— Ако намерим начин да работим заедно, можем да сключим една много доходна сделка. — Али Ясфир се усмихна. — Наясно сте какви суми носи нашата стока. Понякога милион долара за доставка, която не заема повече място от кашон с кукли от Египет. Ще се радвате на десетпроцентно възнаграждение за услугите си. И няма никакъв риск.
Ясфир го погледна. Това бяха много нари. С неохота поклати глава. Мразеше да пропуска нещо.
Независимо от твърденията на Ясфир, беше много рисковано. Все някога информация щеше да изтече. И тогава всичко щеше да отиде по дяволите.
— Съжалявам — каза. — Тъкмо сега нямаме възможност. Операцията ни едва започва. Вероятно по-нататък, ако се разраснем и сме по-подготвени.
Али Ясфир кимна. Беше доволен. Рано или късно Юсеф щеше да се съгласи. Просто беше въпрос на завишаване на сумата, докато се стигне до такава, която не би отказал.
— Помислете си. Ще поговорим отново, когато се върнете в Париж.
— Добре — каза Юсеф. — Дотогава вероятно положението ще се промени.
Али Ясфир вдигна чашката си с кафе.
— Мистър Ал Фей пътува за Япония, нали? Юсеф кимна. Не си представяше, че толкова отблизо следят стъпките на Баидр.