Спря водата и се изправи. Докато се подсушаваше, водата бълбукаше надолу в канала. Френските хотелски бидета издаваха един и същи звук, независимо дали си в Париж, в Кан или в провинцията. Глъг, глъг, пауза, глъг, глъг, глъг. Вече суха, сложи малко парфюм на върха на пръстите си и леко го разтърка по мекото като коприна лонно възвишение. След това бързо се облече и излезе от банята.
Мъжът седеше гол в леглото и играеше с пениса си, който отново бе възбуден.
— Виж какво се случи, скъпа.
— Браво на тебе — отбеляза тя.
— Хайде да го духаш — каза той. — Няма да си тръгнеш току-тъй.
Тя поклати глава.
— Съжалявам, скъпи. Закъснявам.
— Може би по-късно на партито? — предложи той. — Ще намерим някое тихо кътче, далеч от всички.
Тя срещна погледа му.
— Ти няма да идваш на партито.
— Но, скъпа — запротестира той. — Защо не? Цяла седмица бях на яхтата с тебе.
— Тъкмо по тая причина — отговори тя. — Баидр не е глупак.
— Тогава кога ще те видя? — запита той, а пенисът му вече бе започнал да спада.
Тя вдигна рамене.
— Не зная. — Отвори чантата си и извади малък плик, пълен със стофранкови банкноти. — Това би трябвало да покрие сметката ти в хотела и разноските — каза. — Ще ти остане и нещичко, с което ще се оправиш, докато завържеш друга връзка.
Гласът на мъжа прозвуча обидено:
— Но, скъпа, ти да не смяташ, че е било само заради парите?
Тя се изсмя.
— Надявам се, че не. Ще ми е отвратително да си мисля, че дотолкова не ме бива.
— Никога няма да намеря жена като теб — промълви той тихо.
— Виж какво — отбеляза тя. — Наоколо е пълно с жени. А ако имаш нужда от препоръки, само им кажи, че за мен си най-добрият.
Преди той да отговори, тя вече бе излязла от стаята. Докато чакаше асансьора в коридора, тя погледна часовника си. Беше осем без петнайсет. Имаше достатъчно време, за да стигне до яхтата и да вземе гореща вана, преди да се облече за партито.
ВТОРА ГЛАВА
Когато излезе от таксито, Юсеф забеляза белия ролс ройс с подвижен покрив на Джордана, паркиран пред хотел „Карлтон“. Докато плащаше, се озърна за нея, но забеляза само шофьора й Ги, който разговаряше с други свои колеги. Обърна се и влезе във фоайето.
Беше денят преди официалното откриване на фестивала и вече бяха разлепени всички афиши, бяха поставени и стендовете на разпространителските фирми. Той се спря за момент и се взря в тях.
Най-набиваща се на очи беше огромната реклама, която висеше над цялото фоайе с надпис „Александър Солкинд представя «Тримата мускетари»“. Той бавно прочете имената на актьорите: Майкъл Йорк, Оливър Рийд, Ричард Чембърлейн, Ракел Уелч, Чарлтън Хестън, Фей Дънауей. Вярно, съставът беше само от звезди. Дори той, киноман от детските си години, беше впечатлен. Обърна се към рецепцията.
Ели, главният администратор, се усмихна и поклони.
— Мосю Зиад, колко е хубаво, че отново ви виждам.
Юсеф отвърна с усмивка.
— Винаги ми е приятно да бъда тук, Ели.
— И какво мога да направя за вас, мосю Зиад? — запита дребният мъж.
— Тук съм, за да се срещна с мистър Винсънт — отговори Юсеф. — Той пристигна ли?
— Очаква ви в малкия бар — упъти го Ели.
— Благодаря — каза Юсеф. Понечи да тръгне, но се спря, и като че ли се току-що се бе сетил, попита: — Между другото, виждал ли си мадам Ал Фей?
Без колебание Ели поклати глава.
— Не съм. Бихте ли искали да я потърся?
— Не е важно — отвърна Юсеф. Обърна се и пое към малкия бар близо до асансьорите.
Ели вдигна телефона зад плота и прошепна някакъв номер. Отговори операторът в слизащия асансьор. След малко той сложи обратно слушалката и се обърна към Джордана.
— Мосю Ели предлага мадам да слезе от асансьора към улица Канада. Изпратил е човек да ви поеме от мецанина.
Джордана погледна оператора. Лицето на мъжа беше безизразно, асансьорът вече спираше на мецанина. Тя кимна.
— Благодаря.
Излезе и се отправи по коридора към далечния край на хотела. Верен на думата си Ели бе изпратил човек да я чака в малкия старомоден и подобен на клетка асансьор, който в специални случаи все още обслужваше това крило на сградата.
Тя излезе от хотела откъм бара, прекоси терасата, после алеята до входа на хотела. Нейният шофьор Ги я видя и се спусна към вратата на ролса. Преди да слезе по стълбите, тя се обърна и се впери очи към фоайето. През цяла тълпа от хора пред рецепцията улови погледа на Ели. Кимна му в знак на благодарност. Без да промени израза на лицето си, той наведе глава и се поклони леко.